Дот Хъчисън - Градината на пеперудите

— Инжектира ѝ нещо, за да я приспи — прошепна той. — Мислех, че ще я отнесем в колата, но той отвори стая, която никога не бях виждал. — Силна тръпка разтресе тялото му. — Когато тя заспа, ѝ облече рокля в оранжево и жълто и я сложи на масата за балсамиране, а след това той… той я върза…

— Моля те, не ми казвай — отвърнах тихо.

— Не, трябва, защото ще стори същото и с теб някой ден, нали? Значи така ви запазва, като ви балсамира, докато сте живи. — Пак се разтресе от стон, който прекъсна думите му, но след това продължи. — Стоеше там и ми обясняваше всяка стъпка. За да мога да го правя сам някой ден, така каза. Каза, че любовта не е само удоволствие. Каза, че трябва да сме готови и за трудностите. Каза… каза…

— Ела, все още трепериш.

Остави ме да го отведа до леглото и да го завия. Седнах до него върху одеялото и скръстих ръце в скута си.

— Показа ми някои от другите. Мислех… мислех, че просто ги връща на улицата! Нямах представа. — Дезмънд напълно се срина и започна да плаче толкова силно, че направо клатеше леглото. Галех го по гърба, докато се давеше от ридания, но не бях в състояние да го утеша повече, защото все още не знаеше цялата истина. Зара имаше инфекция на костта и Дезмънд си мислеше, че всички пречупени момичета се самоубиваха или така се отчайваха, че накрая умираха. Не знаеше за неподчинението, за навършването на пълнолетие 13 13 В САЩ пълнолетието настъпва на двайсет и една години — Б.р. .

Не можех да му го кажа и в онзи момент, когато самият той почти се бе пречупил. Не можех да го използвам в такова състояние. Трябваше ми смел.

Не мислех, че някога ще бъде смел.

— Тя си избра витрината — успя да промълви след няколко минути. — Накара ме да я отнеса там, показа ми как да я наместя, как плътно да затворя стъклото и как да налея смолата вътре. Преди да я затвори, той… той…

— Я целуна за сбогом?

Дезмънд колебливо кимна, разтърсен от нови ридания.

— Каза ѝ, че я обича!

— По свой начин я обича.

— Как въобще ме търпиш?

— Понякога не мога — признах. — Повтарям си, че не знаеш всичко, че все още си в неведение за толкова много от нещата, които вършат баща ти и брат ти, а в някои дни това е единственият начин, по който да се заставя да те погледна. Но ти.

— Моля те, кажи ми.

— Но ти си страхливец — въздъхнах. — Знаеш, че не е редно да ни държат тук. Знаеш, че е незаконно, знаеш, че баща ти ни изнасилва, а сега вече знаеш и че ни убива. Някои от тези момичета може би дори имат семейства, които ги търсят. Знаеш, че не е правилно, но не се обаждаш в полицията. Каза, че ще се учиш от мен как да си по-смел, но не си се научил. И, честно казано, не знам дали някога ще можеш.

— Ако се разбере… ако се разчуе… ще убие майка ми.

Свих рамене.

— Ако изчакаш достатъчно, ще убие и мен. Страхът може да е естественото ни състояние, но също така е и избор. Всеки ден, през който знаеш за Градината и не се обаждаш в полицията, нито ни пускаш да си тръгнем, ти правиш един и същи избор отново и отново. Ето това е истината, Дезмънд. Просто повече не можеш да се преструваш.

Той пак започна да плаче или пък все още плачеше. Шокът бе толкова жесток, че не можеше да го понесе.

Прекара остатъка от мрачното утро легнал безмълвен на леглото ми, а когато слънчевата светлина проникна в Градината, взе вмирисаните си на формалдехид дрехи и си тръгна.

Впоследствие не ми говори със седмици и дойде в Градината само веднъж — за да види Зара, след като смолата се бе втвърдила и стената пред витрината ѝ вече я нямаше. Всички прегради бяха вдигнати и реалността, която бе отричал през лятото, се стовари отгоре му с оглушителна сила. Ние бяхме Пеперуди и краткият ни живот завършваше зад стъкло.

— Чакай, нали каза, че нещата са се променили след Кийли? — намесва се Едисън.

— Така е, да. Ще стигна дотам.

— О!

Инара гали с пръсти шията на синия дракон и дълбоко си поема дъх.

— Кийли пристигна четири дни по-късно.

Отне ми известно време да изпълня обещанието си към Зара. Градинаря с охота се съгласи да ни осигури декори за „Сън в лятна нощ“, когато му казах за какво са ни, но искаше всичко да бъде направено както трябва. Поръча ни костюми и даде на Блис кутия с глина, която тежеше колкото нея, за да ни изработи венци от цветя. Разпределихме ролите и обяснихме на момичетата особеностите на староанглийския. Някои от тях бяха чели една-две пиеси, но повечето не бяха ходили на театър.

Бях живяла почти две години с Ноеми, която се разхождаше по бельо в апартамента и четеше на глас монолози, докато си миеше зъбите.