Дот Хъчисън - Градината на пеперудите

Здесь есть возможность читать онлайн «Дот Хъчисън - Градината на пеперудите» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Город: София, Год выпуска: 2017, ISBN: 2017, Издательство: Милениум, Жанр: Ужасы и Мистика, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Градината на пеперудите: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Градината на пеперудите»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Финалист в надпреварата на Goodreads за най-добра книга на 2016 г. в категория „Хорър“ Близо до усамотено имение се простира разкошна градина, където растат ароматни цветя, ехтят водопади и бродят скъпоценни Пеперуди — млади жени, отвлечени и татуирани с пищни крила, за да наподобяват деликатните създания, на които са кръстени.
Над тях бди Градинаря — извратен мъж, обсебен от красотата им. Мечтата му е да улови колкото се може повече прелестни образци за колекцията си.
Когато съществуването на изящния затвор е разкрито, една от оцелелите Пеперуди на име Мая е подложена на разпит. Момичето споделя ужасяващи истории за живота в Градината и за маниака, готов на всичко да съхрани съвършената красота на пленничките си.
Двама агенти на ФБР са натоварени със задачата да разплетат най-смразяващия случай, с който някога са се сблъсквали, и да подредят пъзела, който миналото на Мая представлява. Колкото повече разкрива тя обаче, толкова по-силно агентите се съмняват в искреността?…

Градината на пеперудите — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Градината на пеперудите», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Не.

— Тогава защо правиш всичко това?

— Вярваш ли, че има Пеперуда, която е избягала?

— Не. Може би. Донякъде. Чакай… ах, мамка му. Изведнъж светът отново има смисъл. Мислиш ли, че ще проработи?

— Не знам — въздъхнах, докато месех глината. — Той се ужасява, че е син на баща си, но също така е горд? За първи път в живота си ясно вижда, че баща му се гордее с него. Връзката им все още означава много повече, отколкото означавам аз, и е прекалено уплашен да прецени кое е добро и кое — зло.

— Ако нямаше Градина, ако го беше срещнала в библиотека например, мислиш ли, че щеше да го обикнеш?

— Честно ли? Не мисля, че познавам този вид любов. Виждала съм я у други хора, но при мен? Може би не съм способна на нея.

— Не мога да преценя дали това е тъжно или безопасно.

— Не виждам причина да не е и двете.

Семейството, което живееше срещу нас, се обичаше почти до смърт и появата на бебето им някак си направи връзката им още по-цялостна, вместо да унищожи любовта, която вече съществуваше между тях. Ребека, салонната управителка на „Вечерна звезда“, дълбоко обичаше съпруга си — който беше племенник на Гилиан — и понякога, когато ги виждахме заедно, бяха толкова сладки, че всички се размеквахме.

Въпреки че им се подигравахме, разбира се.

С Таки и Карън беше същото, както и с дъщеря им и съпругата ѝ.

Но всеки път, когато видех нещо подобно, знаех, че то е изключително, нещо, което не всеки открива или което не всеки е способен да разпознае и задържи.

А и без колебание бих признала, че съм една голяма ненормалница.

— Така е справедливо. И честно. — Блис взе глината от мен и ми подаде друга топка, този път в ален цвят, който оставяше следи по кожата ми. — Ние така и не сме ти благодарили.

— Какво?

— Че се грижиш за нас — тихо поде тя, впила искрящосините си очи в мечето, което се оформяше в ръцете ѝ. — Не че се държиш като майка или нещо подобно, защото майната му на това, но си честна и изслушваш, и се застъпваш за нас в личния апартамент на Градинаря.

— Не е нужно да го обсъждаме.

— Добре. Дай ми глината и иди си измий ръцете.

Послушах я и замислено отмих ярките червени следи от кожата си. Блис ми подаде тюркоазена топка глина. Този път, когато седнах на пода, разгледах всички парчета. Половината от частите на мечетата — глави, лапи и опашки — бяха черни, другата половина — бели. Някои бяха сглобени и имаха униформи — червени за черните фигурки и сини за белите. Половината мечета от всеки цвят бяха малко по-големи и униформите им имаха повече украса, а няколко от тях бяха изработени по двойки.

— Да не правиш шах?

— Двайсетият рожден ден на Назира е след две седмици.

Моят осемнайсети рожден ден също беше няколко седмици по-късно, но по принцип в Градината не ги празнувахме. Що за подигравка би било да приветстваме приближаването на смъртта? Когато настъпи рожденият ден на обикновените хора, те възкликват: „Еха! Още една година!“, а ние ги посрещахме с: „Мамка му! Една година по-малко“.

— Това не е подарък за рожден ден — кисело продължи тя. — Това е подарък, който казва: „Съжалявам, че животът ти е толкова скапан“.

— Добър подарък.

— И тъп момент — съгласи се тя. Оформи малка топчица златиста глина на въженце, сгъна я, притисна я в средата и червеният крал се сдоби с еполет на униформата си. — Мразиш ли го поне малко?

— Повече от малко.

— Трябва да се противопостави на семейството си.

— А сега се противопоставя на морала и закона — въздъхнах. Подадох ѝ омекналата глина и Блис ми връчи топка в кралскосиньо. Осъзнавах, че не бива да правя никое от мечетата — моите фигурки бяха ужасни. — Блис, гарантирам ти, че съм премислила всичко. Отдавна престана да ми изглежда смислено, ако изобщо някога е било.

— Тогава се остави на течението и виж какво ще стане.

— Общо взето.

— Идва.

В коридора се чуха стъпки, които отекваха все по-силно. Миг по-късно Дезмънд влезе, седна на пода до мен и подаде на всички ни по един портокал.

— Това шах ли е?

Блис извъртя очи и не отговори. Докато тя правеше мечетата, аз месех глината, а Дезмънд си играеше с айпода си и тонколонката, за да продължи концерта.

А този портокал? Първият и единствен път, в който обелих кората като идеална спирала.

* * *

Едисън най-сетне се връща с две торби в ръце — едната с бутилки с газирано и с вода, а другата с храна, която се оказва сандвичи с кюфтета. Подава един на момичето и вади от джоба си малко найлоново пликче, което слага на масата пред нея.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Градината на пеперудите»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Градината на пеперудите» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


libcat.ru: книга без обложки
Джеймс Балард
libcat.ru: книга без обложки
Теодор Стърджън
Дот Хатчисон - Сад бабочек
Дот Хатчисон
libcat.ru: книга без обложки
Дэвид Седарис
Игорь Акимов - Дот
Игорь Акимов
Дот Хатчисон - Дети лета
Дот Хатчисон
Отзывы о книге «Градината на пеперудите»

Обсуждение, отзывы о книге «Градината на пеперудите» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x