Дот Хъчисън - Градината на пеперудите

Дезмънд не беше като баща си.

Но беше негов син.

— Освен ако не ми наредиш обратното, правя каквото се иска от мен.

Той простена и изцяло съблече роклята ми, хвърли я на черна купчина до фотьойла, а устата и ръцете му превърнаха тялото ми в предател. Не изрече нито дума, само повтаряше името ми. Виковете му грубо отекваха в тишината.

Онази вечер ме обладаваше отново и отново — на фотьойла, на килима, в голямото легло, и аз изрецитирах наум всичко, което можах да си спомня, дори и рецепти за напитки. Много преди да дойде утрото обаче, думите ми свършиха и усетих как отровата се влива през пукнатините в душата ми. Бях свикнала с гадното усещане, което ме обземаше, след като давах на Градинаря да ме чука, но така и не преодолях зашеметяващата болка от това да му позволявам да вярва, че ме обича.

Когато най-после ме изпрати до стаята ми, седна накрая на тясното ми легло и ме зави с одеялото, отметна косата от лицето ми и леко ме целуна.

— Надявам се Дезмънд да осъзнае каква изключителна млада жена си — прошепна той до устните ми. — Ти би му се отразила толкова добре.

След като си тръгна, станах от леглото и влязох под душа. Търках кожата си, докато се зачерви, защото ми се искаше да вярвам, че мога да отмия спомена за докосването му. Блис ме намери там и, неочаквано за нея, тактично си замълча. Помогна ми да се доизплакна и когато косата ми бе сресана, без възли и стегната на опашка, се свихме под одеялата.

За първи път разбрах защо беше обмисляла да скочи.

За първи път ми се стори, че не си струва да искам онези допълнителни години пред пренебрежимо малката възможност да избягам.

За първи път от година и половина усетих всяко бодване на иглите, вкарващи отровното мастило в тялото ми. Никога не съм се вкопчвала в надеждата, както и никога не съм се поддавала на отчаянието, но усещах как сега то ме задавя при всеки спомен. Поех дълбоко дъх, заслушана в ехото от гласа на Дезмънд в пещерата, и то ми напомни да продължа да дишам, така че дори Блис, която ми бе помагала при състояния, в които другите не подозираха, че изпадам, да не види колко уплашена бях.

И от ужас сломена, безволна, в миг отпусна крилата си тя над развените мъртви листа — да се валят в праха меланхолно над развените мъртви листа 10 10 Откъс от поемата „Юлалюм“ от Едгар Алън По, прев. от англ. Георги Михайлов — Б.пр. .

Но моите криле не можеха да се движат и аз не можех да летя, дори не можех да плача. Бяха ми останали само ужасът, агонията и тъгата.

Виктор напуска стаята, без да продума.

Миг по-късно Ивон се появява в коридора от залата за наблюдение и му подава две бутилки с вода.

— Рамирес се обади с нова информация — докладва тя. — Момичетата в по-деликатно състояние се стабилизират. Все още искат да се срещнат с Мая, преди да отговарят на прекалено много въпроси. Сенатор Кингсли започва да притиска Рамирес да се свърже с нея.

— Мамка му. — Виктор търка бузата си. — Рамирес не може ли да я задържи в болницата?

— Още малко. Тя действа като посредник между сенатора и дъщеря ѝ. Смята, че може да спечели още няколко часа, имайки предвид какво се случва.

— Добре, благодаря. Кажи на Едисън, щом се върне.

— Ще го направя.

Политиците са като службите за закрила на детето, мисли си той. В крайна сметка са полезни, но са страшни дразнители, докато си вършат работата. Връща се в стаята за разпити и подава едната бутилка на Инара. Тя я приема с кимане и развърта капачката със зъби вместо с разранените си ръце. Половината от съдържанието ѝ изчезва, след което момичето затваря очи и я оставя на масата. Показалецът ѝ рисува нещо по металната повърхност, докато събира сили за следващия въпрос.

Виктор наблюдава движението на пръста ѝ и стомахът му се свива, когато осъзнава, че това, което първоначално приема за драскулки, всъщност са криле на пеперуда. Инара я очертава върху метала като в транс, сякаш за да не забравя какво я е довело тук.

— Вече нямам време да те защитавам — продумва агентът.

Момичето само го поглежда.

— Много влиятелни хора искат да знаят какво се е случило. Те няма да са търпеливи като мен, Инара, а аз бях много търпелив с теб.