Дот Хъчисън - Градината на пеперудите

Дебелият килим приглушаваше стъпките му, но все пак чух как се връща. Застана над мен и известно време просто ме наблюдаваше. Знаех, че понякога обича да ни гледа как спим, но беше още по-зловещо да го прави, докато съм будна.

— Дезмънд разстрои ли те онази вечер?

Рязко отворих очи, което той прие като знак да седне на облегалката за ръце.

— Да ме е разстроил?

— Преглеждах някои от записите и видях как го отблъскваш. Той те последва в пещерата, но там няма камери. Да не би да те е разстроил или наранил?

— О, не.

— Мая.

Насилих се леко да се усмихна. Не бях сигурна дали го правя заради него или заради себе си.

— Бях разстроена, да, но стана преди Дезмънд да дойде. Получих паническа атака. Никога преди не ми се бе случвало и не знаех какво да направя, затова първоначално изтълкувах погрешно присъствието му. Той ми помогна да я преодолея.

— Паническа атака?

— Ако след година и половина това е единствената ми реакция, не мисля, че е толкова тревожно, нали?

Градинаря ми отвърна с усмивка — топла и искрена.

— И той ти е помогнал?

— Да. И остана при мен, докато се успокоя.

Дезмънд не си тръгна през цялата нощ, дори когато чухме две различни врати да се отварят и доловихме как баща му върви по коридорите с подсмърчащата Симон. Понякога обичаше да чука момичетата за последно, преди да ги убие. Предполагам, че е по-добре да го прави в собствената ѝ стая, отколкото в някоя от тайните. Дез остана с мен до сутринта, когато всички врати се вдигнаха и момичетата излязоха в Градината, за да са заедно след болезнената загуба, което той не разбра, защото не осъзнаваше, че Симон вече е мъртва или скоро щеше да бъде. Дали си мислеше, че просто ще бъде изгонена? Или принудена да направи аборт?

— По-малкият ми син е труден за разгадаване.

— Което значи, че не можеш да разгадаеш реакцията му към нас?

Градинаря се засмя и кимна, след което се плъзна до мен във фотьойла. Прегърна ме с една ръка през раменете, придърпа главата ми до гърдите си и за миг заприличахме на обикновени хора, които са се гушнали, за да гледат филм.

Само че ако бяхме обикновени хора, кожата ми вероятно нямаше да настръхне. Със сигурност не ставаше така с Тофър или когато се струпвахме върху диваните на Джейсън, Кегс или някое друго момче от работа. Интимността с Градинаря бе точно толкова илюзорна, колкото и крилете, които татуираше на гърбовете ни — от нея не произлизаше нищо истинско.

— Той не обича да говори с мен за това.

— Като се има предвид, че сме нещо като харем, не мога да си представя, че повечето младежи биха се чувствали удобно да разговарят по тази тема с бащите си. Можеш да помолиш родителите си за съвет как да подходиш към някого или какво да правиш на първа среща, но сексът обикновено е табу, дори когато не присъства проблемът с доброволното даване на съгласие.

Това бе поредното напомняне, че не бяхме обикновени хора, защото Градинаря само се засмя и повдигна брадичката ми, за да ме целуне. Хрумна ми, че можех да отида в личната му кухня в апартамента, да взема нож и да го забия в сърцето му. Можех да го убия там и тогава, но ме спря мисълта, че Ейвъри щеше да наследи Градината.

— Ейвъри бе много развълнуван, когато му показах Градината за първи път. Винаги говореше за нея, когато оставахме насаме. Може би един баща няма нужда да знае толкова много за сина си, но не виждам Дезмънд да прави нещо повече от това да разглежда.

— Разочарован ли си? — попитах без следа от емоция.

— Озадачен съм. — Ръката му се придвижи нагоре по рамото към тила ми и дръпна връзките на роклята. Черната коприна се разпиля под пръстите му и той гледаше как дрехата се смъква надолу до талията и оголва гърдите ми. Леко галеше едното ми зърно, докато говореше. — Той е здрав млад мъж, обграден от красиви момичета, и знам, че не е девствен, но въпреки това не се възползва от възможностите.

— Може би още се приспособява.

— Може би. Или пък разнообразието не го изкушава. — Градинаря леко ме повдигна, за да може да се настани по-удобно и да получи по-добър достъп до гърдите ми, след което свлече роклята до бедрата ми. — Когато идва, търси теб, дори и да не те намира.

— Очевидно съм много директен човек — отвърнах сухо и той се засмя.

— Да, разбирам защо ти задава въпросите си. Какво би направила, ако дойде при теб, както аз идвам?

— Предполагам, че също като при теб и Ейвъри, се очаква да правим каквото ни се каже. Не съм ли права?

— Значи ще му позволиш да те докосва? — Градинаря сведе глава към гърдата ми и устните му допряха чувствителната кожа. — Ще му позволиш да си достави удоволствие с теб?