Алекс Кош - Игра на маски

„Упорити“ — със задоволство отбеляза Алекс, пристъпвайки към противоположните врати, въпреки че във вагона имаше свободни места.

Той по принцип не сядаше в метрото, съвсем основателно смяташе, че седалките са предназначени за възрастни хора, деца, лица от женски пол и тъпи нещастници, неспособни да се задържат на крака по време на пътуването. Много често не успяваше да се сдържи, когато виждаше как някое хлапе се натиска на седалката и упорито се прави, че не забелязва стоящата над него старица. В резултат на това некултурните особи от мъжки пол като правило се оказваха на пода… Най-интересното беше, че доста често хората около него не само не се възмущаваха, но и всячески подкрепяха подобни кардинални мерки.

Алекс леко се усмихна, спомняйки си един от многото подобни епизоди. А именно, когато в същия момент във вагона пътуваха и няколко милиционери, които дори го аплодираха…

„И като стана дума за милиционери — спомни си Алекс. — Скоро ще цъфнат и в моя вагон. Тогава вече ще стане весело!“

Но уви, на „Красноселска“ милиционери така и не се появиха. Дали решиха, че е обречена работа, или… ами да, просто да имат време да се подготвят за залавянето! В последното Алекс се убеди още на следващата станция.

Канеше се да слезе на кръговото, но милиционерите го принудиха да промени малко плановете си. След като пропусна пред себе си хората към „Комсомолска“, той пристъпи към изхода… и се сблъска лице в лице с ченгето.

Оп-па.

Алекс отстъпи назад и бързо се метна към съседната врата, но и там го чакаше униформен.

— Мислеше, че ще ти се размине, а?! — със задоволство попита милиционерът, докато влизаше във вагона. През другата врата, красноречиво потупвайки с гумената си палка, влезе колегата му.

Вратите вече бавно се затваряха.

Алекс нямаше намерение да влиза в директен контакт със закона. Разбира се, лесно можеше да им напъха гумената палка и на двамата на едно специално място, но това вече нямаше да е обикновена лудория, а сериозно нарушение на закона. В разцвета на силите си, младият човек изобщо нямаше намерение да си докарва допълнителни проблеми.

За щастие, погледът му попадна на отворено прозорче за проветряване.

Точно това му трябваше!

Бързо изхлузи раницата от раменете си и я хвърли на перона. После, преди още милиционерите да успеят да реагират, сграбчи хоризонталния парапет над главата си, отблъсна се от пода и с ловко движение плъзна тяло в тесния отвор. Като по чудо не остърга нос или чело в ръбовете на прозореца, излетя навън, претърколи се през рамо на перона и скочи на крака.

Влакът потегли. Единият от милиционерите се втурна към апарата за връзка с машиниста, а вторият опули очи в беглеца.

Алекс направи красноречив жест с ръка.

— Чао, чао!

Нищо особено, но все някаква загрявка преди Играта.

Той погледна към таблото с часовника.

Времето летеше, ще трябва да побърза!

Изпроводен от втрещените погледи на околните, станали неволни свидетели на акробатичния му номер, той се затича към изхода. Налагаше се да бърза, стартът на Играта нямаше да се отложи дори заради него.

Градинката до метростанция „Пушкинская“.

Алекс изскочи на площада точно в три следобед. Поне толкова показваше цифровият часовник, монтиран на покрива на една от близките сгради, а да бърка в джоба за своя него откровено го мързеше.

Участниците в Играта трудно можеха да не бъдат забелязани. Няколкото десетки млади хора, облечени в анцузи с най-невероятни цветове, изпълваха центъра на малката градинка. Струпали на купчина шарените си раници, те спокойно се разтягаха, увиваха стави с ластични бинтове и тихо си говореха нещо. Хората хвърляха предпазливи погледи на странното сборище и внимателно заобикаляха групата. Не е за вярване, такава тълпа, а не се виждат нито бутилки бира, нито цигари. Стряскащо. Що се отнася до милицията, с нея имаха някои договорки, осигуряващи на участниците в Играта определена свобода на действие, така че мяркащите се от време на време униформени не им обръщаха никакво внимание.

Алекс тихо и кротко приближи до играчите, кимна на когото трябва и се зае с подготовката си, като се стараеше да не обръща внимание на любопитните погледи и тихите шушукания зад гърба си. Бандаж на лявото коляно, контузено по време на отработването на задно салто със завъртане на 360 градуса и приземяване на един крак. После пристягане на глезена на десния крак с ластичен бинт…