Алекс Кош - Игра на маски

Късна вечер. Недалеч от метростанция „Паркът на културата“.

Тишината на пустата улица се разпадна на малки парченца с появата на тримата младежи, които крачеха с уверените крачки на господари на живота, разменяйки си груби шеги и кикотейки се с цяло гърло.

Има определен вид смях, най-често класифициран като „кикот“. От подобни звуци на психически здравите хора от всяка възраст и пол им става не просто неприятно, а направо отвратително. Във всеки случай, порядъчните момичета трябва да стоят настрана от такъв смях.

Настя тихо изруга.

Само това й трябваше! Дяволът я дръпна да мине точно по тази уличка. Цял живот е минавала по осветения и оживен булевард, а сега изведнъж реши да съкрати пътя. На герой ще се прави. Кой знае какво ще им мине през главите на такива недорасляци? Още повече, че беше облечена доста предизвикателно — къса пола, изрязано потниче, че и десетсантиметрови токчета. В клуба трябваше да позволи на онова мило момче с плитчиците да я изпрати с колата си, тогава нямаше да се натресе на тези изроди. Дори и да не изглеждаха кой знае колко пияни, в днешно време трезвата измет беше много по-опасна от пияната.

Младежите отдалеч забелязаха стройната фигура на момичето и бързо промениха пътя си, насочвайки се точно срещу нея.

По дяволите! По дяволите! По дяволите!

Настя бързо се огледа за помощ. Пустата тъмна уличка беше като мъртва — нито един човек в полезрението, дори светещи прозорци нямаше. Ама че късмет!

Единствената оцеляла от местните хулигани улична лампа позволи на Настя да огледа приближаващата се тройка, и от слабата надежда не остана и следа. Един бегъл поглед беше достатъчен окончателно да развали настроението й. Всичко в тези момчета — и уличния стил на обличане, и клатещата се походка — навеждаха на мисъл за предстоящи проблеми.

„Е, получих си го — неочаквано се ядоса Настя. — Ако щат да ме убият, но няма да се дам! Главното е да не покажа страх… може би тогава ще се откажат?“

Междувременно младежите стигнаха до нея.

Настя неволно стисна очи… Сега някой от тях ще я хване за ръката и… Нищо? Нима й се размина?! Отминаха ли?

Настя облекчено въздъхна. През главата й мина какво ли не, а момчетата се оказаха нормални, не някаква измет.

И тогава зад гърба й се раздаде взрив от смях и нахален мъжки глас попита на висок глас:

— Девойче, девойче, накъде така бързате?

Майната ви! Все пак сте измет!

Настя веднага реагира и с всички сили побягна напред, без да чака момчетата да уточнят намеренията си. В главата й туптеше само една мисъл: „Няма да ме стигнат, няма да ме стигнат!…“

Зад гърба й се чуха учудени възклицания, а след това изсвирване и разпалена глъч. Хищниците надушиха своята плячка и нямаха намерение да я пускат просто така.

Настя бързо премина неосветения участък и изскочи на светло. Защо няма никакви коли!

Колкото и да се стараеше, с тези токчета нямаше как да избяга. Младежите настигнаха Настя точно когато пресече улицата и се канеше да се шмугне в най-близкия вход. Силна ръка я хвана за рамото и я дръпна с такава сила, че тя се завъртя на място и не можейки да се задържи на крака, рухна на асфалта.

— Оставете ме! — завика с всички сили Настя.

Хваналият я за рамото младеж, облечен в модна риза цвят каки и широки сини дънки, замахна и удари Настя през лицето. Физика за негодника природата и анаболите не бяха пестили, така че пред очите на момичето избухнаха безброй звездички и съзнанието й направи опит да отпътува по Млечния път.

— Я по-тихо!

Тримата наобиколиха Настя, но не бързаха да предприемат нещо.

— Ти какво хукна? — засмя се тарторът, без следа от неудобство, че е ударил беззащитно момиче. — Да не те е гнус от нас? Издокарана курва като теб сигурно обслужва само богатите!

Настя с усилие разбра, че говорят на нея. Възприемаше случващото се като през мъгла. В главата й кънтеше камбанен звън…

— Пуснете ме — прошепна тя. — Моля ви…

— Само ако се държиш добре.

По бузите на момичето потекоха сълзи.

— Виж, може би стига толкова, а? — колебливо попита едно от момчетата, очевидно съхранило някаква човечност. — Да я пуснем глупачката.

— Но първо да й вземем мобилния и парите — уточни третият. — А после да отива където си иска.

— В никакъв случай! — противопостави се здравенякът. — Тази кучка още не ме е помолила както трябва — той срита момичето в хълбока. — Нека застане на колене и да моли…