Алекс Кош - Игра на маски

„Вече всеки в този чалнат град се смята за майстор по бойни изкуства — тъжно си помисли Алекс, докато с лекота избягваше удара. — С каквато и отрепка да се сблъскаш, или ще е кандидат-майстор на спорта по бокс, или доморасъл каратист“.

И той толкова ловко удари отрепката с кокалчетата на пръстите си в лакътя, че ръката на нападателя веднага се парализира.

— Кажи благодаря, че използвам местна упойка преди трошенето — небрежно подхвърли Алекс и стисна ръката на хулигана в захват.

Здравенякът изненадано изцъкли очи и трескаво опита да се освободи. Алекс направи бързо движение… чу се тихо изхрущяване и ръката на нещастника увисна под неестествен ъгъл. Той изкрещя диво по-скоро от изненада, отколкото от болка, но Алекс бързо го накара да млъкне с не много силен удар в главата. Младежът веднага се отпусна и се свлече в безсъзнание на асфалта.

Двете му другарчета се спогледаха и хукнаха да бягат.

„Съвсем в най-добрите традиции на американския екшън — вътрешно се усмихна Алекс. — Дали да не ги догоня и да им счупя ръцете, за урок?… О, майната им, нека бягат! Във всеки случай им запомних лицата. Да даде бог, пак ще се срещнем. Кой каквото ще да казва, но Москва си е едно голямо село и в нея са възможни най-неочаквани срещи и съвпадения.“

Бедната Настя седеше на асфалта и продължаваше конвулсивно да хлипа.

Алекс бързо пристъпи към нея, внимателно я обгърна през раменете и нежно я повдигна.

— Хайде, стани — помоли нежно. — Всичко вече свърши, нека те изпратя у дома.

Момичето послушно, като кукла, се изправи на крака. Вярно, по-голямата част от тежестта на тялото й в този момент все още лежеше на любезно предоставеното рамо на Алекс.

— Така вече е по-добре — меко се усмихна младежът, стараейки се да прикрие лекото смущение. — Къде живееш?

Настя кимна към мержелеещите се в далечината пететажни постройки.

— Ще те изпратя — увери я Алекс. После се обърна към котелното помещение и се провикна:

— Димон! Излизай вече, какво се спотайваш?

От тъмнината се раздаде насмешлив басов глас.

— Уплаших се, затова се скрих за всеки случай. Ами ако тези хулигани ме бяха набили?

— Мен също, храбрецо — ухили се Алекс. — Да вървим да изпратим момичето до тях…

Под светлината на лампата се появи висок, почти двуметров атлет с къса подстрижка, пресечена от множество бръснати ивици. Огледа лениво наоколо, после спря поглед на Настя и направи недоволна гримаса.

— Все е по-добре от този твой глупав паркур…

— Ти си глупав, това е градска акробатика! — изръмжа Алекс. — Свобода на движение…

— Нека по-късно поговорим за това — безгрижно подхвърли здравенякът. — Сега свободата на нашето движение ни насочва към дома на това мило момиче.

Всъщност да наречеш ужасената Настя мила точно в този момент можеше само човек с много извратен вкус или с много богато въображение: в мръсни и омачкани дрехи, с огромна синина на половината лице, с размазан грим и напълно отсъстващ поглед тя едва ли отговаряше на съвременните канони за красота.

Приятелите изпратиха момичето до тях, като усърдно се опитваха да я включат в разговор. В крайна сметка говореха само те, а Настя почти не ги слушаше, но тихите уверени гласове на младите хора й действаха успокояващо.

— Тук ли живееш? — попита Алекс, когато приближиха блока.

Настя слабо кимна.

— Е, ние сме до тук — нетърпеливо каза Димон, после се обърна към Алекс и добави по-тихо: — Скоро затварят метрото, няма да успееш да се прибереш.

— Да, да вървим — съгласи се Алекс и се обърна към момичето: — Нататък ще можеш и сама.

Димон огледа оценяващо спасената и като бутна приятеля си в гърба, с усмивка прошепна:

— Ей, няма ли поне телефона да й поискаш?

— Стига и ти — също така тихо отвърна Алекс, опитвайки се да прикрие смущението си. — Тя сега не е в състояние. А и закъсняваме вече…

Младите хора се обърнаха и бавно тръгнаха обратно към метрото.

— Благодаря — тихо каза Настя, но те вече не я чуваха.

Десетина крачки по-късно, след като се убедиха, че момичето е влязло във входа, младежите се втурнаха с все сили към станцията на метрото, като не пропускаха да прескачат всичко, което им се изпречи на пътя. Приятелите и в най-кошмарния си сън не биха могли да си представят докъде щеше да ги доведе тази малка игра на герои.