Алекс Кош: Игра на маски

Изглежда не се притесняваше особено от факта, че тя и така лежи на земята.

Настя изхлипа слабо, но не помръдна. В нормалния живот силна и уверена в себе си, сега тя беше в шок и просто не разбираше какво искат от нея.

Двете момчета нетърпеливо запристъпваха от крак на крак и се заоглеждаха нервно. Ставащото явно вече не им харесваше.

— Серьога, да се махаме, а? Може някой да мине по улицата или да излезе от входа.

— Затваряй си устата!

Изведнъж някъде от покрива на съседната къща се разнесе ужасен грохот и веднага след това силен вик:

— Проклет да си! Какво правиш?! Гледай в краката си!

Младежите замръзнаха, сондирайки мрака с подозрителни погледи.

— Сам си гледай! — басово изръмжа втори глас. — Замъкна ме незнайно къде…

Раздаде се звук от счупено стъкло и ругатни:

— Горила тромава! Следващия път си носи прибор за нощно виждане!

— Следващия път? Мечтай си! Ах, твоята…

Разнесе се такъв трясък, сякаш някой беше изтървал пълен със стъкларии шкаф.

— Край, слизам долу, докато не си ме убил!

В следващия миг от ръба на сградата, висока около четири метра, се плъзна гъвкава фигура. Правейки сложен пирует във въздуха, бегло напомнящ салто, фигурата изненадващо леко се приземи на тротоара.

— Хайде слизай! И имай предвид, че няма да те чакам — ще се прибера сам!

Междувременно Настя, макар и все още в шок, усети с крайчеца на помътненото си съзнание появата на нови хора и събирайки последни сили, извика с пресекващ глас:

— Помогнете!

Фигурата моментално се обърна към притаилите се в сянката младежи и направи крачка напред в осветената част на улицата.

Алекс и сам не би могъл да каже защо избра точно този път. Той никога преди не беше идвал в района на „Парка на културата“, а и живееше доста далеч. Просто така се случи, че когато двамата с най-добрия си приятел Димон си тръгнаха от тренировката и Алекс за пореден път заподскача, изпълнявайки всевъзможни елементи от паркур 1 1 паркур — (фр. parkour, изкривено от parcours, parcours du combattant — бягане с препятствия) дисциплина, заключаваща се в бързо преодоляване на препятствия, цяла философия на живот и рационално придвижване в града. Скокове от сграда на сграда, катерене по стени, акробатични елементи — това е само малка част от нещата, които включва в себе си „паркур“. , Димон взе, че подхвърли: „Хайде да проверим стигнал ли си ме вече“. Такава възможност истинският паркурист не може да пропусне. Първо, да видиш двуметров атлет да скача като скакалец по покриви и огради — това си е зрелище. И второ, въпреки повече от впечатляващия ръст, майсторът на спорта по акробатика наистина трябва да скача не по-зле от споменатото насекомо.

Слизайки на първата спирка на метрото, младите хора бързо намериха подходяща група сгради. Не твърде високи, но не и типови пететажни блокове, красивите къщи на по три-четири етажа прекрасно подхождаха за такива дейности. Приятелите с наслада бягаха по покривите, не забравяйки да си разменят закачки, когато от мрака на една от уличките се раздаде женски вик.

Викът хвана още непривикналият със скоковете по тъмно Димон в нелепа поза: проснат с разперени ръце върху купчина кашони, пълни с най-различни неща. Затова пък Алекс се оказа в самия център на събитията.

— Какво става тук?

Очите не привикваха веднага към светлината и моментното объркване на Алекс беше напълно достатъчно на тримата младежи да вземат инициативата в свои ръце.

— Разкарай се от тук! — изръмжа единият с риза в цвят каки. — Това си е наша работа.

В гласа му нямаше и следа от страх или неувереност на човек, правещ нещо осъдително. А и появилият се от сенките човек не изглеждаше способен на сериозни подвизи. Наистина, Алекс не можеше да се похвали нито с висок ръст, нито с внушителна физика, излишна склонност към героизъм на с нищо незабележителното му лице също не се четеше. Въпреки това гласът на Алекс прозвуча изненадващо спокойно:

— Няма проблем. Само че тя идва с мен.

Лежащата на земята девойка изхлипа и се опита да стане, но веднага бе натисната обратно от тежка обувка.

— Долу!

Алекс се намръщи, едва сдържайки избухналата в гърдите му ярост. Всъщност… защо трябваше да я сдържа?

— Ей за това трябва да бъдеш наказан — с треперещ от гняв глас каза той и направи крачка напред. — Сериозно наказан.

— Майната ти!

Мускулестият младеж, явно имащ някакво отношение към спорта, остави момичето на мира, скочи напред и нанесе доста качествен прав удар с ръка.