Алекс Кош: Игра на маски

— Отговорете — благосклонно разреши Ивцев. — А вие, Корольова, би трябвало да се срамувате.

Аха, мечтай си!

Настя гнусливо-недоволно изгледа Алексей Селин, за пореден път си отбеляза цялата абсурдност на облеклото му, и заби нос в тетрадката. Виж го ти него, умник! Толкова радостно отговаря, сякаш само това е чакал през цялото време. И говори като типичен шизофреник — бързо, объркано, гълтайки края на думите… не го ли е гнус от него си?

Алексей отговори на зададения от преподавателя въпрос и с чувство на изпълнен дълг продължи търпеливо да пречертава огромния график, като не забравяше да вмъква подробни обяснения и препратки към формулите. Работа трудна, скучна, но и полезна. И ако щат всички тези задници три пъти да копират записките му, ползата няма да е особено голяма — почеркът на Алексей приличаше повече на китайски йероглифи, отколкото на нормални руски букви. И работата изобщо не беше до грозен почерк, правеше го съвсем умишлено. Впрочем истинският му почерк също не можеше да се нарече особено изящен, но най-малкото с повече упоритост можеше да се различат отделните букви в него.

Прилежният студент уморено раздвижи пръсти и с усилие на волята сподави прозявката още в зародиш.

— А сега, ако сте успели да запишете всичко… — Ивцев мина покрай Алексей, погледна в тетрадката му и изсумтя одобрително. — Да минем към задачите.

Най-голямата полза от подробните записки е да се покаже уважение към преподавателя. Колкото и да хитрееха студентите, всеки преподавател прекрасно знае кой наистина сериозно учи и кой безделничи. В девет от десет случая това дава значително предимство при изпитите. А ако се отчете и колко много неща се запомнят при записване на хартия… Подготовката за изпита обикновено се свежда до еднократно препрочитане на записките.

Прецизният разчет позволява с минимални усилия да се постигне висока успеваемост и хоп — отпред вече се мярка безплатно образование и президентска стипендия.

Погледът на Алексей сам се плъзна от тетрадката към изрисуваната банка.

„Ас скъридата“.

Наистина, „скъридо“, какво си се размечтал. Я по-добре не се разсейвай…

След приключването на часа около преподавателя се скупчиха студенти, желаещи да покажат курсовите си работи, а Алексей бавно си събра нещата и тръгна да закуси. Той много отдавна беше предал всичко и си беше получил зачота.

Както обикновено, в тесните коридори на родния институт цареше ужасна бъркотия. Студентите се тълпяха покрай залите, търкаха с гърбове весело-бежовите стени, като обсъждаха всичко, което е позволено, и с удвоена енергия това, което не е. Алексей не без усилие се добра до едно от безбройните кафенета, търпеливо изчака опашката и дори по някакво чудо успя да намери свободна маса.

Пица и невъзможно горещ чай. Класическа студентска закуска. И все пак по-добре от помията в добрата стара „съветска“ столова на първия етаж.

— Селин!

„Е, само това липсваше! — раздразнено си помисли Алексей. — Няма да ти позволят дори за малко да си починеш.“

При него на масата седнаха тримата съученици Стас, Игор и Женя — местните спортни звезди, а освен това ужасно нагли и самоуверени задници. Вярно, момичетата кой знае защо харесват такива като тях, което понякога те кара да се замислиш за промяна на имиджа…

Алексей докара слаба и някак леко виновна усмивка.

— Привет, момчета.

Игор грабна от масата парчето пица, а Стас отпи от пластмасовата чаша с горещия чай и тупна Селин по рамото.

— Подхвърли днешната лекция по статистика.

— Разбира се — с готовност отвърна Алексей и измъкна записките от раницата.

Мечкоподобният Женя дръпна опърпаната тетрадка от ръцете му и бързо я прелисти.

— Колко пъти да ти казват да пишеш четливо! — раздразнено изръмжа борецът тежка категория, като видя първата страница. — Пишеш с краката. Помисли за бедните си съученици, които ще трябва да разгадават драсканиците ти!

Алекс кимна послушно, едва сдържайки доволната си усмивка.

— Ще се постарая.

Аха, мечтай си. Може би ще искаш и домашната да ти направя?

— Между другото, ще видиш ли какво не ми е наред с домашната? Че Ивцев вече за трети път я връща.

Светлокосият, висок и надут красавец Стас Рогов се ухили, демонстрирайки идеално равни бели зъби. Гордостта на института, победител в шампионата на Москва по ръкопашен бой, той никога не се беше отличавал с особен ум и съобразителност. Алексей и до сега не разбираше как такива като Рогов успяват да вземат изпити при наистина взискателни преподаватели, като Ивцев например. В края на краищата статистикът със сигурност не вземаше пари, той беше човек принципен. Е, преподавателите ги натискат от катедрата, казват им да не придирят много на спортистите, че все някой трябва да защитава честта на института по състезанията. И все пак за Алексей си оставаше загадка как така Стас не беше загубил нито един зъб по време на спарингите? Или всичко това си е чудо на протезирането?