Алекс Кош: Игра на маски

Ранно утро. Метростанция „Соколники“.

Една от аудиториите на Руския Държавен Социален Университет.

Първи час. Не стига, че трябваше да се домъкне до института в девет сутринта, но и предметът беше идиотски — статистика. С нея и в нормално състояние не всеки може да се справи, да не говорим за толкова ранен час. Аудиторията тихо и мирно подремваше над тетрадките. Само най-упоритите полагаха титанични усилия и преписваха от дъската множеството формули. Но пък и омразните на всеки преподавател разговори по това време просто липсваха — кой би тръгнал да си бъбри толкова рано сутрин?! Пълна глупост.

Настя старателно се опитваше да слуша гласа на Ивцев, но сутрин тихото тенорче на съсухрения преподавател имаше странно приспивно свойство. Към средата на часа клюмаха глави дори най-изтъкнатите „зубрачи“, въпреки че благоразумно се бяха подсилили със силно сутрешно кафе.

— Е, за индекса на покупателната способност на рублата се разбрахме, сега ще преминем към…

Настя вече изчете всички надписи по изписаната банка, няколко пъти си провери маникюра, поигра си с мобилния телефон и дори направи няколко много слаби опита да слуша лекцията. Нищо не можеше да я спаси от сутрешната летаргия и скука. Тя отваряше и затваряше клепачи все по-бавно и по-бавно, докато в един прекрасен момент се отнесе.

Какво?!

Главата й се плъзна по дланта, на която се беше подпряла, и момичето ококори очи.

„Заспах все пак! Не, така няма да стане, спешно имам нужда да правя нещо. Важното е да не слушам гласа му, иначе със сигурност ще се отнеса. Интересно, дали Ивцев не заработва допълнително като хипнотизатор? Ако не, бих му написала добри препоръки…“

Настя старателно примига няколко пъти, за да прогони остатъците от съня, и плъзна поглед по аудиторията. Аха. Цялата „галерия“ се беше превърнала в царство на съня. Онези там дори не се преструваха, че слушат — покрили лица с длани и откровено спят. Останалите се борят със съня с променлив успех и само разположилите се на първия ред „зубрачи“ изписваха обемисти записки. По робското старание създаваха впечатлението, че записват не само всички думи и формули, а дори мимиките и жестовете на преподавателя. Подлизурковци!

Момичето разтегна пухкавите си устни в ехидна усмивка.

Четиримата „зубрачи“ работеха не само за себе си. След лекцията със сигурност щяха да ги хванат още в коридора, да им вземат записките и да ги копират за цялата група. И Стасик със сигурност щеше да донесе едно копие на своята кралица…

Стасик… Силен, уверен в себе си, а и шампион на Института по някакъв си там ръкопашен бой. Точно такъв бойфренд би бил достоен за най-хубавото момиче на света. Въпреки че…

Настя прехапа устни и вдигна нагоре зелените си очи.

„Ще видим. А дотогава нека да потича наоколо, да поухажва!…“

— Корольова, а вие?

— Боя се, че тя вече е заета — изкиска се зад гърба й непоправимият шегаджия Нефедов.

„Ух, рижа гадина!“ — по навик реагира Настя и вдигна невинни очи към преподавателя.

— Да, Валерий Дмитриевич?

За какво пита?! Макар че какво значение има, тя така или иначе няма да може да отговори.

Всъщност Настя не беше типичната блондинка от вицовете, въпреки че наистина това беше естественият цвят на косата й. Но за разлика от своите приятелки, тя наистина учеше и беше отличничка напълно заслужено… но при наличие на голямо количество формули винаги е изпитвала трудности. Затова беше просто безполезно да се напъва в статистиката, още повече, че… при Ивцев достатъчно е да отиде на изпита с къса поличка, сладка усмивка — и шестицата й е в кърпа вързана. Така че защо да се напряга излишно?

— Припомнете ми как се изчислява общият индекс на стокообмена?

Разбира се, да му припомни! Този ходещ справочник в живота си никога нищо не е забравял. Попитай го кой е отсъствал от статистиката точно преди два месеца и той без колебание ще назове не само имената на виновните студенти, но и предполагаемите причини за отсъствието им.

— Валерий Дмитриевич, аз не си спомням много добре тази тема…

— Мога ли аз да отговоря — веднага се намеси Селин.

Очилатият „зубрач“ както винаги седеше на първия ред точно пред катедрата на преподавателя. В протрити джинси, сива риза, абсолютно странна прическа и панически играещи очи. Една от най-желаните цели за присмех на цялата група. Разбира се, след седящия до това глупаво недоразумение дебелак с подчертано еврейска външност.