Алекс Кош - Игра на маски

Алекс не успя да сдържи крива усмивка.

„Едва на двайсет, а вече съм почти развалина. Скоро съвсем ще се разпадна… Спортувайте, деца, за да бъдете здрави… да бе, да. Единственото, което наистина ще спаси здравето ви и няма да му навреди — това е лечебната гимнастика. Но на кой му се занимава с нея? Толкова е скучно!“

Той нави на левия си лакът цели три метра ластичен бинт, раздвижи ръка за проверка и скочи на крака.

— Готов!

Другите участници отдавна бяха приключили с подготовката си и в момента напомняха по-скоро на египетски мумии, отколкото на откачени екстремни спортисти. Играта — това не ви е обикновена тренировка в добре тапицирана зала или елементарни скокове през огради, и то в мека трева. Малко бяха тези, които излизаха от това изпитание без синини и ожулвания. Понякога травмите бяха доста сериозни, но до летален изход още не се беше стигало — всички участници в Играта бяха подготвени хора, преминали предварителен подбор сред „свои“.

— Моля за малко внимание!

Слабият загорял младеж, изглеждащ по-възрастен от повечето хора в градинката, вдигна ръка, за да привлече вниманието към себе си. За разлика от останалите, той беше облечен в дънки и риза, видимо ограничаващи движенията му. Но Дан нямаше намерение да участва в Играта, той беше не само нейният организатор, но и главен съдия.

— Просто за всеки случай, за да няма после неразбрали, напомням правилата. Отборите са два: червен и син. Вече сте видели картата с територията на Играта, така че ще помоля да се придържате към нейните граници. Позволено е всичко, освен пряк контакт. За несхватливите — забранено е да се биете, забранено е и физически да блокирате опитите да се вземе знака, макар че може да се извъртате и извивате колкото си искате. Побеждава отборът, сърбал най-голям брой знаци в края на Играта. Въпроси?

Алекс въпроси нямаше. А и какви би могъл да има, след като той, също като обясняващият правилата Дан, беше от основоположниците на Играта? По-точно Алекс беше просто първият участник, опасното развлечение го измисли именно Дан. Говореше се, че е един от първите руски паркуристи, макар че в този случай това беше доста проблематично за доказване.

— А ченгетата?

Аха, някой от зайците 4 4 заек — новобранец. — подсмихна се Алекс.

Наистина, този нисичък мускулест младеж с модна прическа а ла билярдна топка досега не беше го виждал. Телосложението на новобранеца досущ напомняше на гном от приказките. Липсваха само брадата и топора.

— Всички ченгета в зоната на Играта са предупредени и няма да се намесват. За какво мислите, че отидоха входните ви такси?

— За Спешна помощ? — предположи друг новобранец, висок, облечен в червен анцуг Адидас.

И наистина, по време на Играта в една от пресечките винаги дежуреше линейка. При Дан всичко беше изпипано — плачевният опит от досегашните Игри беше позволил да се изготви списък с определени мерки, които да гарантират безопасността.

— Също като на състезание — отбеляза бръснатият „гном“.

Ами да. Когато се търкаляш със счупен крак в канавката, тогава разбираш какво значи добра организация. Трябва все пак да се прави разлика между екстремизъм и идиотизъм.

— Сега всеки ще изтегли лента от торбата, за да се разделите на отбори. След това ще хвърлим жребий за това кой ще е ловец и кой — плячка.

Алекс с правото на „старо куче“ бръкна първи за парче плат. Червен. Щастлив цвят, с него никога не беше губил. А със синия — да, веднъж му се случи.

Отстъпи встрани и започна бавно да кръстосва крака. Имаше още време. Докато всички изтеглят ленти, докато уточнят стратегията, докато хвърлят жребий… Прекалено много зайци имаше днес, Играта набираше популярност и привличаше все повече и повече хора. Имаше не по-малко от четиридесет души — своеобразен рекорд. А в първата Игра участваха само шестима. Тогава далеч не всичко беше уредено, дори съдии нямаше, а и от ченгетата трябваше да се пазят. Ех, къде са сега момчетата от тази първа шесторка? Алекс единствен продължаваше активна дейност, останалите, в това число и Дан, се заеха със сериозна организационна дейност и по-малко травмиращи спортове. От друга страна, на колко беше Алекс тогава? На шестнайсет? А всички други гонеха двадесет и пет.

— И аз съм от червените — заекът с лъснатото кубе пристъпи към Алекс и протегна ръка. — Гном.

Алекс здраво стисна подадената му ръка и отбеляза за себе си колко добре се вписва прякорът. Изглежда жанра фентъзи беше доста разпространен в средите на екстремалите. Самият Алекс не понасяше всички тези детски приказки, а и за какъв дявол да си губи времето над книгите, когато може да го използва за тренировки?