Алекс Кош - Игра на маски

— А ти наистина ли си онзи… — заекът се поколеба.

— Аха — кимна Алекс, — самият той.

Гном неуверено се усмихна.

— Страхотно.

— Аха — автоматично отвърна Алекс и веднага се намръщи.

Още малко и може да се превърне в абсолютно пасивен, вечно комплексиран слабак, като малкото братче. Хлътна в спомени като някаква жена. Остава и скъпа мъжка сълза да пролее сега!

Той си пое дълбоко дъх да се отърси от неочаквано обхваналата го тъга и весело попита:

— Готов ли си?

— Да!

Скоро стана ясно, че почти целият му отбор се състои от зайци. Имаше само няколко души, участвали в две предишни Игри, но те пък можеха да се похвалят с толкова много травми, че дори Алекс беше принуден да подсвирне почтително.

— Каква ще ни е тактиката?

Целият отбор безмълвно беше признал Алекс за водач, дори не го попитаха за мнението му по въпроса. Е, добре. Той отдавна (за да бъдем точни, от четвъртата Игра, когато го беше подгонил цял отбор от десет души) беше разбрал, че при съвременните условия без екипна работа и елементарна взаимопомощ победата е практически невъзможна. Дори за него. А в дадения контекст това говореше много повече.

— В началото на Играта в никакъв случай не се придвижвайте сами. Също така не е желателно да правите тълпа, така че най-добре тичайте на групи от по двама-трима — тогава без особени проблеми ще можете да се разделяте и така да намалите броя на преследвачите. Скриването и изобщо влизането в сгради се счита за лош тон, освен ако не ви гонят поне трима-петима човека.

Зайците слушаха Алекс така, сякаш от думите му зависеше цялото им бъдеще. Всъщност за много от тях Играта наистина беше изключително важна: начинът, по който ще се представят днес, ще определи статута им в общността. Човек зловещо напомня на животно — най-силният получава най-вкусните хапки и най-хубавите женски. Ето защо участниците бяха готови да направят и невъзможното заради призрачния статус. И по точно същата причина, повечето от играчите на синия отбор, ако днес станат „ловци“, ще се опитат да хванат Алекс. За добро или зло, но той отдавна вече се беше превърнал в нещо като легенда в общността на уличните любители на адреналин.

— Забранено е физически да пречите на вземането на знаците — продължи да говори на отбора си Алекс това, което отдавна беше известно на всички. — Въртете се и се извивайте колкото си искате, но да ги защитавате с ръце или още повече с крака не се допуска в никакъв случай. Да отнемате вече взет знак обратно също не се препоръчва.

В групата на „червените“ мнозина се засмяха.

— А какво ще стане, ако не спазя някое от изискванията? — обади се някой.

Алекс хищно се усмихна.

— Освен, че ще си го получиш в зъбите и от двата отбора? Ще бъдеш вкаран в черния списък и никога повече няма да можеш да участваш в Играта. А и в половината гимнастически зали в Москва също никога няма да те пуснат.

— Ясно — веднага станаха сериозни „червените“.

— Пет минути до старта! — гръмко обявен Дан. — Закрепете знаците и приберете излишните дрехи. Часовници, ключове, пръстени — всичко да се свали. Раниците ви ще се охраняват.

Алекс свали фланелката, разкривайки покрито с прилично количество белези тяло. Погледите на всички зайци веднага залепнаха за татуировката, обхващаща цялото мускулесто рамо чак до лакътя. Без да обръща никакво внимание на реакцията на членовете на отбора, Алекс нахлузи на левия си бицепс червена лента, която на практика представляваше най-обикновен широк ластик с лепка, на която беше прикрепен знака — най-обикновено парче плат.

Екстремалът се подсмихна.

Спомни си как на първата Игра използваха някакви стикери и десет минути след началото всички знаци бяха изпопадали. Тогава Играта се сведе до просто детско забавление, изцяло основано на доверието на играчите един в друг.

Той внимателно огледа участниците от синия отбор. Аха, Димон е тук, както обеща! А това… момиче?! Наистина много рядък гост на Играта… Чакай малко, та това е новата страст на Димон. Сега всичко е ясно. Акробатът излиза с нея вече цели три месеца — това е истински рекорд за него. С нещо Даша успя да го покори и привлече за дълго време. Може би с неприсъщата за девойка смелост и котешката грация на бивша спортна гимнастичка?

Алекс пристъпи към Дан като представител на „червените“. От „синия“ дойде, разбира се, Димон. Мускулестият акробат както винаги носеше любимите си шорти от колекцията на Джеки Чан, които си беше поръчал от самия Китай като ревностен фен на този прекрасен актьор. Между другото, постоянните фигури, на които бръснеше главата си, също нещо подозрително много напомняха на буквите JC.