Алекс Кош - Игра на маски

Адидас и Гном скачаха с ужасяващ грохот по покривите на колите. В главата на Алекс като мълния избухна въпросът — защо им е този вандализъм? И веднага намери обяснението. Дори три. Зъбати, ръмжащи и пръскащи слюнка. Хищните очички на плъхоподобните бултериери фиксираха Алекс с явен гастрономичен интерес и той за пръв път в живота си се почувства наистина като плячка. Точно като прасенце с розова зурличка и нежни месести бузки.

Кучетата нападнаха неочаквано и мълниеносно. За щастие миг преди това Алекс беше отскочил към най-близката кола и устремилото се към шията му животно пропусна с няколко сантиметра. Скочи на капака, а после и на покрива на ниско БМВ и веднага се прехвърли на съседния хамър. Кучетата го последваха, но двете се хлъзнаха по предния капак и бързо се озоваха на асфалта, за разлика от третия звяр, който дори успя да скочи след Алекс. Но младежът вече се беше окопитил и като отстъпи встрани, го посрещна със силен ритник в мускулестите гърди.

Цялото това действие отне не повече от пет секунди, а след това, под оглушителния злобен лай на кучетата и одобрителните викове на възседналите оградата преследвачи, Алекс повтори маневрата на другите, като заподскача по покривите на колите до отсрещната страна на паркинга.

— Въпреки това няма да избягаш! — разпалено извика Димон след него, но не рискува да го последва. Първо, притесняваха го продължаващите да лаят зверове, и второ, от разположената в отсрещния край будка най-накрая се накани да надникне пазача. Алекс напусна паркинга миг преди неговата поява и на „синия“ не му остана нищо друго, освен да заобиколи тичешком.

Скачайки от оградата, Алекс се огледа, но изглежда Адидас и Гном благополучно се бяха изнесли, без да изчакат водача си. Мислено похвали момчетата, осъзнали най-накрая, че в неговата компания ще им бъде доста по-трудно да избягнат близък контакт със „сините“. Без да губи излишно време, той се шмугна в най-близката уличка и побягна с всички сили. Отлично разбираше, че ако Димон и компания пак го настигнат, измъкването съвсем нямаше да е толкова лесно.

След като направи няколко завоя, Алекс се озова в относително тесен проход между постройките и спря нерешително. Двуетажната офис сграда почти допираше до високия жилищен блок. Опитният му поглед веднага определи, че разстоянието е идеално за катерене.

Да се качи на покрива или да продължи с тичането?

Решавайки, че тепърва го чака много тичане, Алекс опря ръцете на едната стена, а краката на другата, и бавно започна да се изкачва. Първо премести нагоре ръцете, после краката… Получаваше се, макар и доста бавно.

Беше стигнал на височина почти два човешки боя, когато иззад ъгъла изскочи Димон.

— Намерих го! — извика зарадвано.

Алекс освободи едната ръка и направи неприличен жест с пръсти.

— Няма да ни стигнат! 5 5 в оригинала „Нас не догонят!“ — от популярна песен на руския дует Тату (бел. на прев.).

И едва тогава му хрумна, че макар и да се е изкачил на три-четири метра височина, Димон като нищо можеше да го стигне, ако използва стената.

Явно до същата мисъл стигна и Димон. Той се втурна напред, преодолявайки разделящите ги метри за няколко секунди.

Но Алекс също не губеше време и бързо започна да мести ръце и крака.

— Няма да се измъкнеш! — разпалено изръмжа Димон и се затича по стената. След като направи няколко крачки по нея, в пика на траекторията се оказа точно под Алекс и дори докосна с пръсти рамото му, но до знака не успя да се добере.

След като се приземи на асфалта, паркуристът гръмко изруга и погледна нагоре.

— Дали да не те сваля с нещо? О! Какво ще кажеш за обувка в челото?

— Това е неспортсменско — изсумтя Алекс, който почти беше стигнал покрива.

Димон сви рамене.

— Убеди ме. Тогава ще трябва да пълзя след теб. Само не ми плюй на главата!

Алекс най-накрая докосна с ръце ръба на покрива и като освободи крака, увисна на ръба на сградата. Рязко набиране, и вече беше на покрива.

Погледна надолу, помаха с ръка на приятеля си и извика:

— Не се притеснявай, няма да плюя… но пък ако някоя тухла случайно падне… — той направи вид, че се замисля. — Е, добре, живей засега. Но не се надявай, че ще ме намериш на покрива, когато най-накрая довлечеш старите си кокали тук.

— Няма да се измъкнеш! — размаха юмрук Димон. — Каквото и да правиш, ще те докопам!

Подсвирквайки весела мелодия, Алекс пресече покрива, набра се на плътно долепената триетажна сграда, а от нея се спусна на следващата постройка. Тя се оказа магазин с оптимистичното заглавие „Комфорт“ — на покрива стояха огромни, с човешки размери, старомодни сини букви, останали от времето на „Универмаг“ и „Столова“.