Алекс Кош - Игра на маски

— Това е огън…

„Рептилоидът“ застина, вперил изумен поглед в очите му.

Алекс много добре знаеше какво вижда Белега в тях. Самият той усещаше обхващащото разума му…

Безумие?…

— Кръв! — Алекс сладко примлясна. — При вас също е червена, нали? Или е зелена? Да можеше да погледнем… Нали нямаш нищо против?

Ръката на „рептилоида“ рязко се дръпна, оставяйки дълбока драскотина по бузата, и по шията на Алекс плъзна кръв.

— Млъкни!

— Не мога — малко виновно измърка Алекс. — Толкова дълго мълчах. Но се събудих и сега започвам да изследвам света…

Той закачливо обхвана с устни люспестия пръст и рязко стисна челюсти.

— А-а-а!

Ревът на „рептилоида“ повече приличаше на писък.

— Не е вкусно — направи обидена муцуна „драконът“ и изплю отхапания пръст. — Уау, наистина е червена!

Белега ужасено го отблъсна от себе си, но Алекс дори не мръдна, оставайки на мястото си.

— Не се плаши — ухили се той. — Нашият урок по биология току-що започна. Предстои ми още много да науча за теб.

„Рептилоидът“ изрева и се хвърли към него, опитвайки се да го удари с нокти в лицето, но Алекс хвана ръката му и веднага нанесе удар в основата на лакътя, счупвайки я болезнено.

Белега се изплю в лицето му, но Алекс бързо се извърна и със силен ритник отхвърли „рептилоида“ от себе си.

— Извинявай, време е да приключваме — усмихна се Алекс, но успя да направи само една крачка. Усещането за сила изведнъж изчезна, оставяйки след себе си единствено слабост и празнота.

„Ох! — хвана се за главата «драконът». — Какво беше това? Сякаш съм препил. Макар че чак толкова никога не съм се напивал.“

Алекс погледна към застаналия пред него „рептилоид“. Двете ръце на Белега бяха сериозно пострадали и той почти не можеше да ги движи, но въпреки това „рептилоидът“ отново атакува, веднага усетил слабостта на противника си. Ударите бяха толкова бързи, че Алекс не успяваше да реагира и заотстъпва крачка по крачка. Пренебрегнал болката, Белега се биеше с пълна сила, използвайки като камшик безконтролно клатещата се ръка.

По дяволите, спешно трябва да възстановя сатори!

Алекс отскочи настрана и бързо сплете пръсти в нужната фигура.

„Няма болка, няма смърт. Има само този момент.“

Сега вече Алекс можеше да реагира на движенията на „рептилоида“. Докато с лекота избягваше ударите с крака и плюнките му, той избра подходящ момент и нанесе серия от болезнени удари по раните му. Веднага след това го събори с подсечка и мигновено скочи отгоре му, обхващайки главата с ръце.

Рязко завъртане… и „рептилоидът“ се отпусна на покрива със счупен врат.

— За Славик… — тихо каза Алекс и уморено се отпусна на колене.

Надяваше се счупеният врат да е достатъчно условие за победата.

— Победата се присъжда на клуб „Рижия дракон“! — чу той вика на съдиите, явно от някакви високоговорители на покрива.

„Трябва колкото се може по-бързо да разбера как е Костя — помисли си той, докато чакаше да отворят люка. — И добре да обмисля всичко, което се случи…“

Нощ. Няколко дни по-късно, някъде в центъра.

Алекс не вярваше на очите си. Хора се появяваха на най-неочаквани места: стояха на покривите, висяха по стълбовете, и дори по електропроводите! При това някои от присъстващите дори най-развинтеното въображение не би оприличило на хора. Например, излязлото от канализационната шахта мръснокафяво създание определено не можеше да се нарече човек. И изобщо не ставаше дума за цвета на кожата, просто главата му напълно липсваше! Тялото на странното създание навеждаше на мисълта за тения, и, въпреки че съществото се извисяваше на почти три метра височина, долната му част все още беше скрита в канализацията.

Целият състав на клуб „Рижия дракон“, ако не броим лежащия в болницата Костя, стоеше на удивително пренаселената за толкова късен час улица. Както многократно се беше убеждавал Алекс по време на набелязването на нови интересни маршрути с групата за паркур, центърът на града криеше безброй тайни и невероятни кътчета.

Именно такова място беше и това дворче. Няколко изоставени сгради с частично разрушени стени образуваха причудливо подобие на древния Колизеум, изпълнено с невероятни зрители. И всички се бяха събрали, за да станат свидетели на битката между двама представители на клубове от първата стотица на Рейтинга. Сенсеич им беше обещал наистина завладяващо зрелище, да не говорим за факта, че дори самото попадане на подобно мероприятие беше истинска чест за ученици от толкова нископоставен в Рейтинга клуб.