Алекс Кош - Игра на маски

Алекс бързо се изправи на крака, но вместо да продължи с атаката, се закатери нагоре по скелето.

„Какъвто и мутант да си, това е моя територия! — помисли си той. — Както обича да казва Сенсеич, «тренировката никога няма да те предаде». А да скачам аз наистина умея.“

Белега учудващо бързо се беше съвзел от удара и вече го следваше, но сега Алекс не се страхуваше от ноктите му. Той скачаше между стоманените тръби като пощуряла маймуна. Завърташе се около тях, добавяйки инерция към ударите, после се криеше, за да избегне чудовищно силните удари на „рептилоида“. Някак подсъзнателно отбеляза, че след всеки удар на Белега по тръбите оставаха сериозни вдлъбнатини. Ако не бяха усилените му от сатори реакции, дори и един пропуснат удар можеше да му коства счупена кост. Изглежда люспите на „рептилоида“ станаха все по-твърди, докато в същото време Алекс постепенно губеше концентрацията, нужна му за сатори. Трябваше да измисли нещо, преди да е станало прекалено късно.

„Лицето му не е покрито с люспи — отбеляза Алекс. — Значи може и останалата част от тялото му също да не е. Трябва да се възползвам от това…“

Той се прикри с ръка от поредната плюнка на „рептилоида“, завъртя се около една вертикална тръба и нанесе удар в лицето му. Белега блокира с лакът, бързо се отблъсна от стената и скочи върху Алекс, насочил нокти към шията му. Но този път Алекс не се отдръпна, а сграбчи лапата на „рептилоида“ и силно я дръпна към себе си. „Рептилоидът“ панически сграбчи тръбата, за да не излети от скелето, и тогава самият Алекс скочи върху противника си. Предварително набелязал стърчащата десетина сантиметра тръба, той беше разчел всичко така, че противникът му да се наниже на нея.

И се получи!

Тръбата влезе в гърба на „рептилоида“ и той изрева от болка. Алекс се хвана с ръце за тръбите и блъсна Белега от скелето. Разбира се, падане от височина няколко метра не му причини съществени наранявания, което не можеше да се каже за раната в гърба.

„Рептилоидът“ се изправи на крака и изрева от ярост. Въпреки получените рани, енергията му изобщо не беше намаляла.

„По дяволите, какво да го правя?! — ядосано си помисли Алекс. — Трябва да измъкна някоя от тези тръби, без оръжие не става.“

Но преди да го направи, Белега удари силно в основата на стоманената конструкция. Алекс усети с цяло тяло как скелето се разтресе. Следващият удар го накара бързо да скочи на покрива на пристройката, за да не бъде погребан под тръбите. А после цялата тръбна конструкция със зловещ грохот се срина в безформена купчина.

— Да те видим с-сега как ще с-скачаш! — злобно изсъска Белега.

„Скапан мутант! — уморено си помисли Алекс, и изведнъж погледът му попадна на останала горе самотна тръба. — А ето го и оръжието!“

Вдигна я и след като я претегли на ръка, се усмихна със задоволство.

„Е, сега ми падна. Съвсем бавно ще ти натроша всички кокали — за Славик!“

— Хайде, ела ми тука!

„Рептилоидът“ подскочи към пристройката и пъргаво се заизкачва по стената, като просто забиваше нокти в бетона.

Алекс изчака, докато „рептилоидът“ преодолее две трети от пътя, застана на ръба с гръб към него и направи салто назад, извивайки цялото си тяло. Стиснал тръбата с две ръце, той използва максимално инерцията и нанесе силен удар по главата на противника си. В последния момент Белега успя да реагира и леко се наклони встрани. Ударът попадна в рамото. Разнесе се звучно хрус и „рептилоидът“ буквално се свлече долу. Алекс се приземи до него и веднага нанесе още няколко удара с тръбата, но противникът му успя да се предпази със здравата си ръка. Покрита с люспи, тя явно не изпитваше проблеми от ударите със стоманената тръба.

Алекс отстъпи няколко крачки да си поеме дъх.

„Дали печеля?! — помисли си трескаво. — Не, да се отпускам е още ра…“

Изведнъж пред очите му притъмня. С усилие запази равновесие, опирайки се на тръбата, и се опита да възстанови зрението си.

„Да не би да излязох от сатори?! Не, определено се контролирам!… Няма болка, няма смърт…“

— Какво ти с-става? — сякаш през мъгла чу той гласа на Белега.

Алекс с омекнали колена направи няколко стъпки назад, надявайки се да избегне атаките на „рептилоида“, но онзи не мислеше за атака.

— Притъмня ли ти? — продължи „рептилоидът“. — Това означава, че моята отрова вече е попаднала в кръвта ти и с-сега ще с-се разнес-се по цялото тяло. Нали знаеш, дос-статъчна е с-само една драс-скотина…