Алекс Кош - Игра на маски

— Всъщност трябваше да те убия още там, в парка — продължи Белега. — Толкова проблеми ми създаде. Както и да е, тук всичко ще приключи.

— Да — съгласи се Алекс. — Всичко ще приключи тук.

Той не изчака атаката на „рептилоида“ и взе инициативата в свои ръце. Тактиката и силата на Белега вече ги знаеше, планът за действие беше разработен, оставаше му само да действа.

„Няма болка, няма смърт. Има само този момент.“

Усети как възприятията му се ускоряват. Зоната на контрол веднага се разшири, а чувствата му се изостриха. Алекс приближи към „рептилоида“ толкова бързо, че онзи изобщо не успя да реагира. Ударът в лицето се получи изненадващо чист. Алекс дори се поколеба за част от секундата и това му костваше инициативата. „Рептилоидът“ блокира следващия удар, доказвайки веднага, че може да се движи със същата скорост. Очевидно беше пропуснал първия удар просто защото не е очаквал такава пъргавина от противника си.

Алекс нанесе още няколко удара с ръце, но нито един не достигна целта си. В същото време той с лекота избягваше ответните атаки на „рептилоида“, подкрепени с плюене на отровна слюнка. Поредната плюнка го принуди да прикрие лицето с ръка и даде възможност на Белега да нанесе удар през сляпото петно, намиращо се под вдигнатата длан на Алекс — точно в брадичката.

Отскочи бързо назад, изплю станалата солена от кръвта слюнка и избърса уста с ръка. На ръкава на тениската остана червена ивица.

„Сцепи ми устните — някак отвлечено си помисли той, докато отново се хвърляше към «рептилоида». — Но не трябва да минавам в защита, само атака.“

Алекс блокира няколко бързи удара с ръце и после рухна по гръб като подкосен, за да избегне поредната плюнка. Ако тази зелена гадост попадне в лицето… от раната веднага ще влезе в кръвта… И край, считай се за труп.

„Рептилоидът“ скочи отгоре му, възнамерявайки да го притисне с тежестта си и тогава най-накрая да го улучи с поредната порция отрова, но Алекс го посрещна с двата крака и бързо го отхвърли от себе си.

— Ще ти из-звия ш-шията! — изсъска Белега, докато се изправяше на крака.

Странно, на Алекс за миг му се стори, че кожата на Белега леко позеленя. В този момент той съвсем заприлича на гущер.

„Игра на светлината“ — логично предположи той и отговори с обичайната си злоба:

— Ами опитай!

„Не, така не става — веднага се опомни Алекс. — Трябва да се контролирам. Няма болка, няма смърт. Има само този момент!“

„Рептилоидът“ премина в нападение. Алекс с лекота блокираше ударите му, но сега това се оказа изненадващо болезнено.

„Какво, по дяволите?! — изненада се Алекс, докато продължаваше да се бие. — Той да не си е сложил стоманени пластини под кожата?!“

Ударите на Белега ставаха все по-болезнени и въпреки че Алекс можеше да се бие с него равностойно, всеки блок му се удаваше все по-трудно от предишния. Повишеното внимание позволи на Алекс да забележи неочакван и много неприятен факт — ръцете на Белега наистина позеленяха. А в следващия миг „рептилоидът“ се извърна и небрежно прокара ръка по гърдите му.

Какво, по дяволите?!

Алекс отскочи и почувства как на гърдите му се разлива топло петно. Бърз поглед към „рептилоида“ потвърди догадката — ръцете му не просто бяха позеленели, а се бяха покрили с твърди люспи. Пръстите му пък завършваха с плашещо дълги жълти нокти.

— Какво става? — саркастично попита Белега. — Одраска ли с-се?

Той поднесе лапа към лицето си и прекара раздвоен език по нокътя на палеца, облизвайки кръвта.

„Не, така няма да го победя — съвсем ясно осъзна Алекс. — Мръсен мутант! Ще трябва да мина на резервния план…“

Той се обърна и хукна към двуетажния строеж.

— Реши да бягаш ли? — чу зад себе си.

Алекс премълча, за да пести сили. А и не считаше това за бягство — просто маневра. Както казва Сун Дзъ, „този, който прибягва до маневри, е безграничен като небето и земята“. Като цяло, той съвсем логично считаше, че правилната тактика определено увеличава шансовете му за победа.

Бързо притича през покрива, чувствайки, че „рептилоидът“ го следва. Но вместо да се оглежда за преследвача, той внимателно прецени изграденото около постройката скеле. Една от тръбите беше на височина малко над два метра и Алекс не пропусна да се възползва. Ускори и скочи към нея, хвана се с ръце и направи мах с крака, за да се завърти в „слънце“. Благодарение на сатори инерцията му беше достатъчна и като се завъртя около тръбата, Алекс пусна ръце в подходящия момент. „Рептилоидът“ не очакваше подобна маневра и двата крака на Алекс се стовариха с чудовищна сила в гърдите му, вследствие на което той отхвърча на няколко метра и се плъзна по повърхността на покрива.