Алекс Кош - Игра на маски

— Какво, това ли е всичко, което можеш? — попита насмешливо. — Ако ще продължаваш да действай като тъпа грамада мускули, ще избърша пода с теб.

„Бесният“ сграбчи Костя за крака, дръпна го към себе си и го събори.

— Глупак! — от сърце избухна Тьома. — Трябваше да го довърши, а не да се подиграва…

— Пада му се — злорадо каза Алекс, макар на практика да се притесняваше за приятеля си не по-малко от другите.

Здравенякът завъртя Костя под себе си и започна монотонно да го налага с огромните си юмруци, при това с удивителна скорост, доста нехарактерна за неговото телосложение. Цялото лице на „бесния“ беше покрито с кръв. Той я пръскаше наоколо, ревеше гневно и продължаваше безспирно да млати Костя.

Още един остър вик.

Костя отхвърли от себе си вцепененото тяло на „бесния“. Изправи се на крака, избърса кръвта от лицето си и веднага започна да го обработва с ритници, но „бесният“ този път се съвзе много по-бързо. Костя беше успял да му нанесе едва няколко удара, преди противникът му да се задейства. Здравенякът скочи върху Костя направо от легнало положение, ръмжейки като ранен звяр. По принцип той такъв си и беше.

Отстъпвайки под градушката от удари, Костя пак се накани да използва киай, но с постоянните удари по корпуса противникът просто не му даваше възможност да извика, накъсвайки дишането му.

— Здравенякът няма да му позволи да използва повече киай — уверено заяви Тьома.

„Точно затова подобни козове, като най-силните ти оръжия, се крият до последно в ръкава — раздразнено помисли Алекс. — За да ги използваш само веднъж, но когато противникът е напълно неподготвен. И този момент трябва да осигури края на битката. А Костя сам се прецака, като многократно използва техниката си и позволи на своя противник да адаптира стила си към нея. Сега за «бесния» киай не е никаква изненада.“

Неочаквано краката на Костя се подкосиха и той падна на колене. Изглежда, тежките удари по корпуса му най-накрая си казаха своето. „Бесният“ сякаш изобщо не забеляза това и продължи да нанася удар след удар. Костя още известно време продължаваше да блокира, после не издържа и рухна на пода.

И отново се раздаде вик киай.

Костя удари „бесния“ с ръка между краката, а след това пропълзя към него и натисна силно с палци в очите, за да го лиши от зрение. Преди здравенякът да излезе от вцепенението, „драконът“ отскочи встрани. Най-накрая получи възможност да си поеме дъх и да се съвземе, докато „бесният“ се търкаляше по пода и ревеше от болка.

— Зловещо — хлъцна Машка.

Но след това стана още по-зловещо. Костя се възползва напълно от предимството си и започна да обработва „бесния“ по пълна програма. Скачаше около мечкоподобния мъж и го млатеше като круша до момента, докато той не рухна на пода.

— Пфу! — Планинеца се извърна. — Колко неестетично.

Костя приближи, обърна с крак пребития си противник по гръб и стъпи на гърдите му.

— Е, нали ти казах — изръмжа насмешливо.

— Мечтай си! — неочаквано изхриптя „бесният“, пое си въздух и издиша… огън!

В следващия миг пламъкът обхвана Костя. Той нададе ужасен вик, падна на земята и започна да се търкаля, опитвайки се да изгаси дрехите си.

На приятелите им секна дъха. Не можеха да повярват на случващото се.

— Уау, отново го направи! — сякаш в мъгла чу Алекс гласа на Планинеца.

— Как така отново?! — изрева Алекс. — Той е използвал тази техника и преди, а ти не ни предупреди?!

— След използването на „огнен дъх“ този тлъст „рис“ постоянно губи съзнание от слабост, и съдиите отсъждат равенство. Така завършват всичките му битки — Планинеца вдигна ръце в защитен жест, когато Данил пристъпи към него с явното намерение да го удари в лицето. — Момчета, бъдете реалисти, днес ви виждам за пръв път. Защо трябва да ви разкривам тайните на другите клубове?

Машка и Алекс бързо се спогледаха и извикаха:

— Боят трябва да се спре!

— Спрете боя! — веднага се присъединиха и другите „дракони“.

Двубоят бе спрян още с първия вик. На Арената веднага изскочиха вече познатите им „санитари“ с пожарогасители и носилки. Костя веднага го угасиха, но той остана да лежи неподвижен. Докато го поставяха на носилката, Алекс и момчетата хукнаха към изхода на Арената, за да научат повече за състоянието му.

— Костя!

Алекс пръв стигна до носилката и с ужас видя покритото с изгаряния лице на Костя.

— О, Господи! — изхлипа Машка и бързо се извърна.

Гледката не беше за хора със слаби сърца.