Алекс Кош - Игра на маски

— Но кога? — Алекс не можеше да повярва на ушите си. — Тоест… ти дори не си споменавала.

— Всъщност вие, момчета, обичате да говорите за себе си — изкикоти се момичето. — А аз предпочитам повече да тренирам и по-малко да говоря — тя понижи глас: — Честно казано, помогна ми Лотта…

— Духът пазител? — удиви се Алекс.

— Аха — Машка намери огледало и ужасено огледа лицето си. — Ух, как ме е подредила тази „хиена“. Та за какво говорех?… А, да, Лотта идваше в сънищата ми и ми позволяваше да тренирам.

Приятелите се спогледаха.

— Как така?

— Ами нали помните, че когато Духовете пазители влизат в сънищата ни, те стават реални. Както при Кастанеда 57 57 Карлос Кастанеда — американски писател, антрополог и мистик, автор на бестселъри, посветени на шаманизма. Тайнствена и противоречива личност, все още разбунваща умовете на хората по целия свят. . Всичко става напълно реалистично и така мога да тренирам съзнателно цяла нощ, без да се напъвам и без да се притеснявам за травми.

— И не каза нищо?!

— Някак си не ми беше до това — смутено каза момичето.

Разбира се, че искаше да впечатли приятелите си с нови умения, а и възможно най-дълго да ги пази в тайна.

— Не е много мило от твоя страна — недоволно отбеляза Тьома.

В това време на арената започна следващият двубой и приятелите се залепиха на решетката в очакване на свръхестествено зрелище. Колкото и да беше странно, участниците се оказаха момче и момиче. На пръв поглед незабележима и доста пълничка брюнетка на около двадесет се биеше със синеок мускулест блондин. За немалка изненада на приятелите боят се провеждаше без никакви свръхестествени прийоми. Брюнетката с удивителна лекота надделяваше над младежа, подхвърляйки го из цялата Арена като някаква парцалена кукла.

— Кой е пуснал този нещастник да се бие? — обърна се Костя към Планинеца. — Та той нищо не може.

— Бих искал да видя теб — подсмихна се Планинеца. — Това момиче отделя специфични феромони, които замайват противника. Младежът е попаднал под влиянието им преди да успее да се защити по какъвто и да е начин.

— И това е позволено?!

— Забранени са само външни приспособления. И тъй като феромоните се отделят от тялото на представителката на клуб „Бялата орхидея“, всичко е в рамките на правилата.

Тьома щракна с пръсти.

— Значи затова той е толкова замаян!

— Типичен пример за това колко е опасно да не познаваш противника си — отбеляза Планинеца.

Всички едновременно погледнаха Костя.

— На мен не ми трябва да познавам противника си, за да го победя — веднага се наежи той.

— Глупаво изявление! — засмя се Планинеца. — Между другото, изключително в чест на запознанството ни мога да ти разкажа някои неща за твоя противник. Това едва ли наистина може да ти помогне, но все пак…

По думите на Планинеца, от всички възможни противници на Костя се беше паднал най-лекият. Представителят на клуб „Бронзовия рис“ досега не беше печелил нито една схватка. Впрочем, за уменията на този човек също не можеше да каже нищо конкретно. Прекалено отдавна се беше състояла последната му битка.

Следващата среща по програма беше тази на Костя и в мига, когато Планинеца приключи с краткия си разказ, противникът му вече го чакаше на Арената. Гладко избръснат, дебеличък, мечкоподобен мъж на около трийсет, който изглеждаше доста уверен, все пак това не беше първият му бой. От друга страна, беше загубил всички предишни битки…

— Не е точно така — неочаквано го поправи Планинеца и Алекс изненадано осъзна, че е казал последните думи на глас. — Просто всичките му двубои завършваха наравно.

— Как така? — изненада се Тьома.

— По мое мнение, винаги му се падаха прекалено силни противници — замислено каза Планинеца. — Но той винаги се бие до последно и дори полумъртъв причинява толкова много щети на противника си, че съдиите отсъждат равенство. Мисля, че неговият стил на водене на бой може да се охарактеризира като „бесен“.

Костя свали тениската си и прекрачи в Арената.

— И давай по-внимателно — загрижено каза Машка.

— Между другото, сега си спомних, че той някога е бил шампион по свободна борба — намръщи се Планинеца. — Е, поне докато не го изгонили за неспортменско поведение.

„Хм, подхождат си — отбеляза Алекс. — Костя също го дисквалифицират отвсякъде, откъдето е възможно.“

— Свободната борба е тъпотия! — демонстративно гръмко се засмя Костя. — Виж, ако беше шампион по несвободна борба, тогава щях да се замисля.