Алекс Кош - Игра на маски

Алекс искаше да затвори очи и да не гледа, но не можеше.

— Кучка — през зъби процеди Костя. — Аз после ще я…

— Машка знаеше на какво се подлага — напомни Тьома, докато нервно стискаше и отпускаше юмруци.

„Хиената“ умело удряше противничката си по такъв начин, че да не нарани лицето и да не допусне появата на кръв.

— Трябва да прекратим това! — нервно извика Данил. — Тя ще убие Машка!

Те се измъкнаха от местата си и хукнаха към Планинеца.

— Прекратете боя!

— Какво сте се изнервили? — спокойно ги попита той. — Никой няма да спира боя просто ей така. Освен това, ако вашата приятелка наистина иска да се откаже, достатъчно е просто да не се изправя на крака и да се признае за победена, има го в правилата.

— Това никой не ни го е казвал! Боят продължава до първа кръв!

— Спокойно, аз инструктирах вашата приятелка преди боя, тя го знае много добре. Първа кръв — това е допълнително условие при боевете с хладни оръжия. Всички двубои, с изключение на тези до смърт, приключват при признаване на поражението.

Алекс погледна Планинеца, после един от мониторите, показващ най-пълно случващото се на Арената.

— Сигурен ли си, че тя знае тези правила?

— Разбира се — Планинеца се прозя. — Съчувствам на вашата приятелка, но изглежда гордостта не й позволява да се предаде.

В това можеше да се повярва. Машка вече на няколко пъти получаваше силни удари и падаше на пода, но отново се надигаше. Упоритото момиче наистина нямаше намерение да се отказва. Най-ужасното нещо беше, че техниката на хвърляне на игли, над която работеше през цялото това време, се оказа напълно безполезна срещу „желязната риза“.

— Време е да приключваме загрявката — твърдо каза „баскетболистката“.

Въпреки явното преимущество, Стела не губеше самообладание и оставаше напълно сериозна. Алекс за миг дори се възхити на противничката на Машка, но ненавистта бързо надделя.

— Не се предавай! — извика Алекс, макар че Машка едва ли би могла да го чуе при всичкия този шум.

Гимнастичката с усилие си пое дъх и самоувереността се върна на насиненото й лице. Тя упорито сви устни, затвори очи и направи странно движение с ръка, сякаш нанася удар с длан във въздуха.

— Какво прави тя?

— Опитва се да използва трика с иглите ли? — предположи Тьома. — Но това не действа на „хиената“.

— Странно — по инерция отвърна Алекс.

Той усещаше, че Машка е сериозна. Явно се подготвяше за нещо…

„Баскетболистката“ сякаш почувства нещо и бързо се хвърли в атака, но тук стана нещо невероятно. Машка отново замахна с ръка и „хиената“ изведнъж се препъна и рухна на пода.

— Видя ли това?! — извика Данил. — Направи го!

— Но как успя да нанесе този удар?! — озадачено попита Алекс. — Нали видяхме, че хладното оръжие не действа на „хиената“.

Стела се размърда и направи слаб опит да се изправи на крака, но не успя. Затова пък съвсем ясно се видя увеличаващото се червено петно под нея. Кръв!

— Има първа кръв! — прозвуча от всички страни гласът на съдията. — Боят приключи. Победата се присъжда на клуб „Рижия дракон“.

— Ура! — в хор извикаха приятелите, докато се тупаха един друг по гърбовете и почти се прегръщаха.

„Браво, Машка — облекчено въздъхна Алекс. — Не знам как, но ти го направи.“

Отвориха клетката и към победеното момиче веднага се втурнаха санитари. Във всеки случай, въпреки доста раздърпания стил на дрехите, в ръцете си стискаха носилка, а на ръкавите имаха ленти с червени кръстове. На пострадалото момиче веднага беше оказано нещо като първа помощ. Вярно, вместо да използват бинтове, плешив младеж в пъстра тениска кой знае защо започна да прокарва ръце над раната и да мърмори нещо като заклинание.

— Ама те сериозно ли? — невярващо се обърна Алекс към Планинеца.

— Обичайна практика — сви рамене той. — Във всеки клуб има специалисти по лечебни техники. В нашия бизнес без това не става.

В това време пуснаха Машка от клетката и тя доста пъргаво се затича към приятелите си.

— Спечелих! — изпищя момичето и се хвърли да ги прегръща.

— Изглежда, на победителите раните им наистина зарастват много бързо — ухили се Алекс. — Ох, изправи ни на нокти.

— Нормално — махна с ръка момичето.

— Но как спечели? — полюбопитства Данил. — Нейната „желязна риза“ беше непробиваема!

Машка доволно се ухили.

— През последната седмица усвоих онази техника, която преди се опитах да имитирам, това е цялото обяснение.

Тоест е успяла да се научи как да използва вътрешната си енергия за създаване на невидим меч?!