Алекс Кош - Игра на маски

— Да, ние сме от клуб „Рижия дракон“ — предизвикателно отвърна Алекс.

Макар с ума си да разбираше, че да се бие на мястото, където се събират участниците в Рейтинга, е най-малкото глупаво, но нищо не можеше да направи със себе си. Този гаден смях го вбесяваше.

— Забавно — изкиска се третият. — Риж, значи.

Дори обикновено спокойният Тьома започна да губи самообладание.

— А вие кои сте?

Най-високият театрално се поклони, тихо пръхтейки от смях.

— Ние сме „Черните хиени“.

Машка присви очи.

— Хей, значи вие ни предизвикахте! — тя се огледа. — А къде е онази дългата?

— Спокойно — изкиска се дългият. — Стела още не е дошла.

Стела?…

Алекс се опита да асоциира това име с баскетболистката, но стигна до извода, че то повече подхожда на някоя руса представителка на най-древната професия.

— И кой от вас четиримата ще се бие със Стела?

Машка пристъпи напред и предизвикателно вирна нос.

— Аз.

— Ти?! — откровено избухнаха в смях и тримата.

Благодарение на отличната си реакция Алекс успя да хване ръката на приятелката си преди тя да измъкне от пояса любимия си нож.

— Машка, Машка — бързо й зашепна той. — Хайде без инциденти, ще си го върнеш после на приятелката им.

— Е, желаем ви късмет с дебюта в Рейтинга — ухили се най-високият. — Наистина ще ви е нужен.

„Хиените“ се оттеглиха обратно към бара, като хихикаха и се блъскаха един друг с лакти.

— Хм, само на мен ли ми приличат на хиените от анимационния „Цар лъв“? — неуверено попита Машка.

— Да, наистина приличат — съгласи се Алекс. — А и хихикат с повод и без повод.

— Тревичка, предполагам — авторитетно предположи Данил и разпери ръце при изненаданите погледи на приятелите си: — Какво? Ами да, пробвал съм…

Алекс не можа да устои и го плесна по врата.

— Ще кажа на Сенсеич — размаха юмрук Машка и веднага премина на друга тема: — Някак си ми е притеснено, когато него го няма…

— Наистина — съгласи се Алекс и отново се огледа: — Кого да попитаме къде е съблекалнята?

— Би трябвало тези хихикащите идиоти — със закъснение се усети Тьома. — Въпреки, че… майната им!

При липса на по-добра алтернатива, „драконите“ се отправиха към застаналия на бара Костя.

— Хей, момчета! — помаха им той. — Тъкмо говорих с Планинеца, изглежда ни е провървяло с противниците. Техният клуб изобщо не се котира тук.

— Успокоявай се, успокоявай — намръщено каза Алекс и се обърна към Планинеца: — А къде можем да се преоблечем и да загреем?

Планинеца с елегантен жест отметна дългата си коса.

— Е, момчета, щом и загрявка ви трябва, май ще загубите боевете.

Костя недоволство погледна към Алекс.

— На мен точно загрявка не ми трябва.

— Какъв си глупак — обади се Машка.

— Но ние можем…

Алекс сръга приказливия си приятел в ребрата и изсъска:

— На всички ли смяташ да казваш какво можем да правим?

— Кхм — усети се Костя. — Е, къде е съблекалнята?

Планинеца сви рамене и посочи към далечния ъгъл.

— Съблекалнята е там, една е за всички. Само че много рядко я използват… по предназначение.

„Драконите“ разбраха какво точно има предвид Планинеца още щом отвориха вратата. Крачещият отпред Данил веднага я затръшна обратно и като отскочи на няколко метра, се изчерви като рак.

— Кхм… Мисля, че вече нямам нужда от преобличане.

— Какво има там? — полюбопитства Машка и се устреми да погледне вътре.

— Не разсейвай хората от процеса — изхихика Костя, който, както и всички момчета, веднага се досети какво точно беше видял Данил зад вратата.

Алекс погледна подозрително приятеля си.

— Костя, повече не хихикай точно така, става ли?

— Това пък защо? — моментално настръхна другият.

Приятелите се спогледаха, но успяха да сдържат смеха си.

— После ще те запозная с подобни весели момчета — обеща Тьома. — Веднага всичко ще разбереш.

В крайна сметка бяха принудени да зарежат преобличането и прекараха цялото си свободно време в разговори край бара. Там си направиха бърза медитативна загрявка. Но имаше и определена полза — Алекс успя да измъкне много полезна информация от Планинеца. По-точно, само от време на време подхвърляше навеждащи въпроси, за да насочва словесния поток на „богомолката“ в нужната посока.

— Тук, в „Апокалипсис“, постоянно се провеждат боеве от ниските нива на Рейтинга. Най-често в почивните дни или през нощта.

Данил веднага си спомни болната тема.

— И защо чак толкова далече? Толкова ли е трудно да се намери някое по-близко място?