Алекс Кош - Игра на маски

— Глупави шеги са това! — избухна той. — За такива може и бой да отнесете!

— Но пък какви физиономии направихте — засмя се джъмпърът, без да обръща внимание на нападката на Костя. — Вие сте новите в Рейтинга, нали, от „Рижия дракон“?

— Да — неутрално отвърна Алекс. — Боевете тук ли ще се провеждат?

— Не точно тук, в съседната сграда. Между другото, позволете да се представим, ние сме от клуб „Нефритената богомолка“ и отговаряме за тази площадка.

Алекс едва сдържа смеха си.

Ама че име!

Тьома веднага се консултира със смартфона си и побърза да каже:

— Те са в първата стотица.

„Първата стотица — това е сериозна работа — помисли си Алекс. — Едва ли ние петимата ще успеем да победим дори един от тях. Излиза, че ще са по-силни дори от «тигрите». С такива по-добре да не се закачаш…“

За щастие, джъмпърите игнорираха наглото изявление на Костя, в противен случай „драконите“ можеше и да не доживеят до двубоите.

— Аз ще ви заведа до мястото на провеждане на боевете — продължи дългокосият. — Наблизо е.

Пресякоха покрива, после по някаква надстройка преминаха към съседната сграда. Самата сграда се оказа доста по-запазена. Придружени от джъмпъра, приятелите продължиха покрай бетонни стени, изрисувани с многобройни рисунки, а след това се спуснаха два етажа надолу. Тук за първи път попаднаха на истинска врата. Стоманена, красива и явно много стара. Вместо дръжки имаше огромно метално колело, а под тавана висеше едва забележима камера.

— И така, дами и господа — направи театрален жест с ръка дългокосият. — Пред вас е арена „Апокалипсис“, мястото на провеждане на двубои от по-ниските нива на Рейтинга.

Той завъртя колелото и отвори стоманената врата. Пред погледите на приятелите се появи огромна, обвита в полумрак зала. Високи тавани, покрити с най-различни графити стени, няколко бара и свободно пространство в центъра. Овал с големина на малко футболно игрище беше ограден със стоманени решетки, достигащи чак до тавана. Между другото, под тавана висяха няколко огромни прожектора, а из цялата зала бяха пръснати плазмени екрани.

— Хубаво местенце — отбеляза Алекс. — А фирмени партита не правите ли?

— Аха, аз бих си празнувал тук рождения ден — ухили се Костя.

Залата беше доста пренаселена и почти никой не реагира на появата на „драконите“. Алекс успя да улови няколко слабо заинтересовани погледа, но нищо повече от това.

— Огледайте се засега, двубоите ще започнат по график. Ако имате въпроси, моля, обръщайте се към мен, тук всички ме знаят като Планинеца. Аз съм един от собствениците на това прекрасно заведение.

Джъмпърът бързо се разтвори в тълпата, оставяйки петимата „дракони“ да се чудят до входа.

— Е, аз ще отида да разузная малко — нетърпеливо потри ръце Костя и се отправи към бара.

— Да се огледаме наоколо — предложи Алекс, докато продължаваше внимателно да оглежда събралите се в „Апокалипсис“.

Бяха предимно млади момчета и момичета на тяхната възраст, макар да се срещаха и по-възрастни хора. Общият стил на обличане можеше да се охарактеризира като смесено-неформален, тоест като за най-обикновен клуб. Пъстри цветове, шалвари с много джобове при момчетата и миниполи при момичетата. Липсваха единствено биещата по тъпанчетата музика, пълзящият отвсякъде цветен пушек и момичетата-танцьорки.

— Слушай, Машка, чувствам се като у дома си — усмихна се Алекс. — Дори и сцена има, само е малко странно, че е заградена с решетка.

Разбира се, под „у дома“ той имаше предвид любимия си клуб „Дайкини“, където „Crazy Dragons“ имаха представления няколко пъти в месеца.

— Ей, този човек го познавам! — възкликна Тьома, посочвайки седналия на една от масите здравеняк. — Шампион по боеве без правила, ако не греша.

На Алекс покритият с многобройни татуировки мъж също му изглеждаше познат.

— Гледай, някой идва към нас — тихо прошепна Данил.

Три високи момчета в ярки дрехи, които до този момент се мотаеха покрай единия от баровете, наистина се придвижваха в тяхната посока.

— Здравейте! — весело каза най-високият от тях, облечен в някакво подобие на черно стилизирано кимоно.

— Здравейте — отговори неутрално Алекс, докато внимателно ги оглеждаше. Бяха много високи, дори Данил им отстъпваше, най-малко на единия от тях.

— Вие сте новите „дракони“, нали? — ухили се вторият.

Той също беше с някакво подобие на кимоно, само че панталоните му бяха срязани късо като шорти.