Алекс Кош - Игра на маски

— Начало!

Известно време противничките стояха неподвижно една срещу друга и дори не мигаха. Един от екраните показваше в едър план лицата им и публиката можеше да види, че те са се превърнали в неподвижни маски.

Първа мигна Стела. В същия миг Машка нападна с меча към рамото й, но баскетболистката с късо движение на „камите“ го парира. Последваха няколко бързи размени на удари, но бяха толкова светкавични, че зрителите ги видяха само благодарение на няколкото екрана, предаващи в режим на „забавен кадър“. Вярно, малко хора ги гледаха, предпочитайки да наблюдават схватката в реално време. „Камите“ в ръцете на „баскетболистката“ проблясваха, създавайки около тялото й смъртоносна бариера от стомана, която с лекота удържаше натиска на Машка.

— Бие се с половин сила — прошепна Тьома.

Сега и Алекс забеляза, че Машка се фехтува в съвсем елементарен стил, без използване на любимите си уловки и финтове. Просто упорито блъскаше напред, изпитвайки здравината на защитата на „хиената“.

— Не е зле — неочаквано се разнесе гласът на Машка от високоговорителите. — Но загрявката приключи.

Усещането беше, сякаш гимнастичката има микрофон, толкова ясно прозвуча гласът й.

— Ами давай, покажи какво можеш — напрегнато отвърна Стела.

И Машка показа.

Ударите се посипаха по мускулестата „хиена“ от всички страни и я принудиха да отстъпва все повече и повече, докато накрая не опря гръб в решетката. В следващия миг Машка изби от ръцете на „баскетболистката“ едната от „камите“ и нанесе плъзгащ удар през гърдите. Мечът мина от рамото до пъпа и разсече потника, оголвайки част от гърдите.

— Уау! — възхитено възкликна Костя. — Каква красота!

Някой от зрителите аплодира и веднага към него се присъедини почти цялата мъжка част на клуба.

— Сега Машка съвсем ще я съблече — не без гордост за приятелката си се усмихна Алекс. — Нивата им са съвсем различни.

Машка нанесе още няколко удара, превръщайки потника в дрипа и карайки мъжката половина от публиката да изпадне в екстаз.

— Няма да е зле да направят и нещо от рода на бой в кал — весело подхвърли един от стоящите до тях младежи.

— Аха, и да са по бански.

— Може и без тях…

Алекс очакваше, че боят ще завърши с първата кръв, но това не се случи. „Баскетболистката“ продължаваше не особено успешно да отблъсква атаките на Машка, но кръв все още нямаше. Изглежда гимнастичката не бързаше да приключва боя.

— Хей, тук нещо не е наред — намръщено отбеляза Алекс. — Машка не би си играла толкова дълго с нея.

И наистина, въпреки явното си превъзходство, Машка не изглеждаше особено уверена.

— Не може да нанесе и една драскотина на „хиената“ — неочаквано констатира Тьома.

— Как така? — не разбра Данил.

— Сигурно „хиената“ използва нещо от рода на „желязна риза“ — предположи Тьома. — Но на съвсем различно ниво. Аз не бих могъл да поддържам концентрация за толкова дълго време, камо ли да се бия с такава скорост.

По дяволите!

Алекс неотлъчно следеше движенията на момичетата и сега можеше да види, че Машка изобщо не си играе с противничката си. Напротив, нанасяше посичащи и промушващи удари с всички сили, без да се сдържа, но „хиената“ си оставаше цяла-целеничка — на загорялата й кожа нямаше нито една драскотина. Затова пък дрехите й съвсем се бяха превърнали в дрипи, които едва прикриваха атлетичното тяло отдолу.

— Мисля, че сега разбирам защо е била измислена плетената ризница — ухили се Костя. — Точно за такива случаи…

Разбира се, той се притесняваше за Машка точно като всички останали, но не можеше да се въздържи от коментар.

И тогава „баскетболистката“ се извъртя и хвана меча на Машка с ръка, без изобщо да се притеснява от нараняване. В същия момент пусна „камата“ и удари с юмрук в основата на меча.

Дзън!

Острието отскочи настрани и звънко удари в пода, а в ръцете на Машка остана само безполезната дръжка.

— Сега вече ще поиграем — дрезгаво изхъхри Стела и нанесе съкрушителен удар в бъбреците на Машка.

От силата на удара крехкото момиче прелетя няколко метра и се претърколи на пода. „Хиената“ изчака, докато гимнастичката се изправи на крака, и отново се хвърли в атака.

Разбира се, Машка се биеше отлично и без оръжие, но да се противопоставя на такива мощни удари, при това да не усеща болката, тя не можеше. „Баскетболистката“ започна методично да я обработва, като с лекота избягваше нелепите в дадената ситуация контраатаки и пробиваше всички блокове на дребното момиче.