Алекс Кош - Игра на маски

Алекс внимателно разглеждаше двамата мъже, застанали в центъра на двора. С нищо незабележителни фигури, най-обикновени дрехи и отпуснати пози. Единият на около четиридесет години, другият — максимум на двадесет и пет.

— Виж! — шокирано прошепна Машка и посочи нагоре.

Алекс вдигна глава и се смая: точно над тях във въздуха се носеше влюбена двойка. Момче и момиче се държаха за ръце и нещо тихо обсъждаха, понякога се смееха и гледаха надолу. А на гърбовете им бързо, но абсолютно безшумно пърхаха прозрачни крила.

— Надявам се, че не са от клуб „Гълъби“ — притеснено прошепна Данил. — Че после не можем се изми…

— Какви ги говориш — нервно се обади Алекс, — та това са водни кончета. Не виждаш ли?

— Аз на ваше място не бих се шегувал така — тихо ги посъветва Сенсеич. — Тук дори и последния слабак ще ви размаже по асфалта.

Алекс въздъхна и погледна завистливо здравеняка, застанал до тях. Изглеждаше като излязъл от корицата на списание за бодибилдинг, истинско олицетворение на най-новите достижения на съвременната медицина.

И как иначе! Все пак това са висшите нива на Рейтинга.

Сенсеич пренебрежително се намръщи.

— Не, те не са дори в топ двадесет. Средняци. Истинските майстори са в състояние да контролират външния си вид и никога няма да се появят в обществото… така — той кимна към застаналата недалеч от тях бронирана гъсеница.

Машка се престори, че ще повръща.

— Ама че мутанти!

— Просто са отдали част от своята човешка същност в замяна на сила — Сенсеич изразително погледна Алекс. — Глупаво, но ефективно.

За съжаление, Алекс се досещаше за какво именно намеква учителят. За кой ли път вече през последните дни той прехвърляше в главата си битката с „рептилоида“ и стигаше до разочароващия извод, че Духът пазител беше спасил живота му. С други думи, Алекс се беше оказал прекалено слаб, за да победи Белега сам! Горе-долу същото почувства и когато разбра, че е победил Ворон на „зомбиран“ само благодарение на помощта на Димон. Не е лесно да признаваш собствените си слабости…

Алекс си пое дълбоко дъх. Трябваше да положи значителни усилия, за да прогони тъжните мисли и да се справи с отвращението към самия себе си. В това време боят започна. Осъзна го с леко закъснение, тъй като и двамата бойци продължаваха да стоят на местата си и дори не мърдаха. Шестото чувство му подсказа, че двубоят вече е започнал, но на някакви други нива, недостъпни за неговите възприятия. Единственото нещо, което можеше да види, беше едва различимото сияние на техните аури: червена около младия и виолетова около по-възрастния.

— Виж как святкат! — сръга го с лакът Машка.

Алекс отлично виждаше как аурите на съперниците нарастваха все повече и повече, докато накрая не влязоха в контакт. След това започнаха да се притискат една друга, като искряха и преливаха в невероятни цветове.

— Сега ще става нещо — логично предположи Тьома.

Сякаш беше пророк: аурите се разгаряха все по-ярки и по-ярки, докато не се превърнаха в блестящи сфери. И тогава се случи нещо абсолютно невероятно — сферите започнаха да преливат в нещо…

— Леле-е-е! — хлъцна Данил.

— Фантастика! — включи се и Машка.

Аурите се трансформираха. В ярките преливания започнаха да се мяркат някакви странни образи, които с течение на времето ставаха все по-отчетливи и накрая оформиха две озъбени муцуни. Виолетовата напомняше на огромна мечка, а червената — на нещо съвсем демонично.

Чак тогава двамата противници пристъпиха един към друг и започнаха боя.

— Обърнете внимание — с нравоучителен тон се обади Сенсеич. — В момента битката се води както на физическо, така и на енергийно ниво.

— А що за муцуни са това? — нервно попита Данил.

— Аурата на всеки човек е отпечатък на психиката му. Така че принципно в различни моменти тя приема най-невероятни форми.

Противниците продължаваха да си разменят удари и според Алекс никой нямаше ясно изразено предимство. Аурите също се биеха помежду си и от тях хвърчаха малки парченца, които вятърът отнасяше. Но тук червеният демон определено надделяваше над мечката.

— Залагам на червения — потвърди наблюденията му Тьома. — Видимо превъзхожда противника си по сила.

— Абсолютно — съгласи се Алекс.

— Хм, не знам — не се съгласи Машка. — Според мен техниката на близък бой на онзи с меченцето е по-добра.

Само Машка можеше да нарече огромната глава с озъбена паст „меченце“. Но в едно нещо беше права — в ръкопашния бой притежателят на виолетовата мечка наистина вземаше превес. Затова пък в астрален план, или както там се наричаше това, което ставаше с техните аури, демонът видимо побеждаваше.