Алекс Кош - Игра на маски

В един момент демонът успя да нанесе особено силен удар на мечката и да сграбчи челюстите й. Мъжът веднага пламна като факел и се затъркаля по земята.

— Ъъ… — ококори се Алекс.

— И техниката на близък бой не го спаси — изкоментира Тьома.

— Гадост — съгласи се Машка. — Ще оживее ли?

Сенсеич сви рамене.

— Откъде да знам? В Рейтинга работят отлични специалисти, казвал съм ви го стотици пъти.

Приятелите толкова често питаха за здравето на Костя, че направо побъркаха учителя си. Той се умори да повтаря, че нищо не заплашва здравето на приятеля им и че ще бъде изписан от болницата в рамките на няколко дни. Но те трудно можеха да го повярват, защото още помнеха как изглеждаше Костя след боя.

— Е, как ви се струва този огнен младеж? — сякаш нищо не е станало, попита Сенсеич.

— Готин! — веднага отвърна Машка. — Направо прилича на магьосник, като Гандалф, само че доста по-мускулест.

— Това вече не е бойно изкуство, а дявол знае какво — мрачно се обади Тьома. — С какво изобщо може да му се противопостави човек? С ракетна система „земя-земя“ ли?

Алекс наблюдаваше как изнасят на носилка загубилия.

— Струва ми се, че и тя няма да помогне. Честно казано, това не бяха бойни изкуства, а по-скоро дуел на двама магове!

Машка стисна юмручета.

— Значи какво се получава — всичко, което сме учили, сега вече не ни е нужно? Досегашните ни обикновени двубои — тя замълча за миг, — работата с хладни оръжия… всичко е било напразно?

— Нищо подобно — поклати глава Сенсеич.

— Но тези хора правят невероятни неща! — Данил буквално подскачаше от обзелите го чувства. — Мятат енергии, действат с такава скорост, че едва успяваме да различим движенията им… Какъв е смисълът от нашите знания?

Сенсеич тъжно погледна към баскетболиста.

— И защо тогава ви учих, пита се?

— Пътят е по-важен от целта? — колебливо предположи Алекс. — По време на обучението ние не просто работим над техниката и мускулите, но и закаляваме духа си?

— Точно така! — искрено се зарадва учителят. — Все още не си напълно загубен за света на висшите бойни изкуства. Но не трябва да се забравя и това, че вие видяхте двубой от много високо ниво. За да постигнете такова владеене на тялото и енергията ви трябват дълги години упорити тренировки, а дори и тогава… Не забравяйте, че дори и при свръхскорост се използват пак същите техники.

— Точно така, а и да не забравяме, че ние спечелихме два двубоя от три! — отбеляза Алекс.

— И все още сме на последно място в Рейтинга — мрачно напомни Данил.

— Не за дълго — оптимистично заяви Машка.

— Наистина ли го вярваш?

„Изглежда Данил пак го удари песимизма — отбеляза Алекс. — Напоследък все по-често започна да му се случва.“

Сенсеич насмешливо погледна учениците.

— Спокойно, бъдещето е пред вас. Между другото, след месец ще се бия с този Гандалф.

Учениците се опулиха.

— Ще се биете с това чудовище?!

— Аха. Днес пристигна предизвикателство от клуб „Огнената маймуна“, и аз силно се съмнявам, че някой от вас ще може да я приеме.

Алекс опита да си представи как се оказва един на един с това чудовище и веднага го побиха тръпки.

— Ужас!

Сенсеич погледна часовника си.

— Добре, да се прибираме по домовете, за днес шоуто свърши.

Тьома, Данил и Сенсеич тръгнаха към колите, а Машка и Алекс решиха да поостанат.

— Нещо много бързо си тръгваме — разочаровано каза момичето. — Бих искала да погледам още малко… — тя продължаваше да гледа с огромен интерес заобикалящите ги хора. — Тук всичко е толкова странно…

Алекс също се оглеждаше, но не го правеше чак толкова открито като приятелката си. Въпреки това беше достатъчно внимателен, за да забележи на един от зрителите позната тениска с образа на озъбена тигрова муцуна. Той се загледа и… не повярва на очите си — срещу него крачеше самия Ворон.

— Какво правиш тук? — искрено се изненада Алекс.

— Мисля, че същото, което и ти с твоите приятели — доволно се ухили Ворон. — Едва ли знаеш, но моят брат е най-добрият боец на клуб „Стоманените тигри“ — тридесети в Рейтинга.

— Радвам се за него — подсмихна се Алекс. — Но ти защо си тук?

Ворон изкриви устни в принудена усмивка.

— Ако вашият клуб някога се измъкне от дълбокото дъно, тогава ще ти покажа защо съм тук. А сега… за съжаление, никой няма да ми позволи да сляза до твоето ниво.

Без да дочака отговор, Ворон се обърна и отиде при приятелите си. Но Алекс нямаше и намерение да му отговаря — беше въпрос на чест.