Клайв Баркер - Кървави книги, том 6

— Имам нужда от помощта ви, господин Д’Амур; и то много…

— Работя по няколко случая в момента — отвърна той. — Защо не минете през офиса ми?

— Не мога да напусна къщата — съобщи му жената. — Всичко ще ви обясня. Моля ви, елате.

Искрено се изкушаваше. Но имаше няколко висящи случая, единият от които, ако не го разрешеше скоро, можеше да завърши с братоубийство. Предложи й да се обърне към някой друг.

— Не мога да отида при когото и да е — рече настоятелно жената.

— Защо аз?

— Четох за вас. За случилото се в Бруклин.

Хари си помисли, че споменаването на най-яркия му провал не беше най-добрия начин да си осигури услугите му, но определено привлече вниманието му. Случилото се на улица Уайкоф бе започнало наистина невинно, с един съпруг, който го нае да шпионира съпругата му прелюбодейка, и бе завършило на последния етаж на Ломакс Хаус, където светът, който познаваше, се обърна с краката нагоре. Когато приключиха с преброяването на труповете и оцелелите свещеници бяха отпратени, за него остана единствено страхът от стълби и повече въпроси, отколкото отговори. Не обичаше да му напомнят за онези ужасии.

— Не обичам да говоря за Бруклин — рече той.

— Простете ми — отвърна жената, — но имам нужда от някой, който има опит със… с окултното. — Тя замълча за момент. Той можеше да чуе дишането й в слушалката: леко, но учестено. — Имам нужда от вас — каза жената.

И по време на тази пауза, когато се чуваше само звукът на страха й, той взе решение какъв да бъде отговорът му.

— Ще дойда.

— Ужасно съм ви благодарна — каза тя. — Къщата се намира на Източна Шейсет и първа улица. — Той си записа адреса. Последните й думи бяха: — Моля ви, побързайте. — След което затвори телефона.

Хари направи няколко обаждания с напразната надежда да успокои двама от най-притеснените си клиенти, след което облече якето си, заключи офиса и тръгна надолу по стълбите. Площадката на етажа и фоайето миришеха на повръщано. Когато стигна до входната врата, той се засече с портиера Чаплин, който излизаше от мазето.

— На какво вони — обърна се той към мъжа.

— На дезинфектант.

— Според мен на котешка пикня — рече Хари. — Погрижи се за това, чу ли? Трябва да си пазя репутацията.

Тръгна, като остави зад гърба си смеещия се мъж.

Тухлената сграда на Източна Шейсет и първа улица изглеждаше превъзходно. Той се спря на излъсканите до блясък стъпала, запотен и с отвратителен вкус в устата, чувствайки се като парцал. Изражението на лицето, което му отвори вратата, не разсея това усещане.

— Да? — попита го мъжът.

— Аз съм Хари Д’Амур — рече детективът. — Обадиха ми се.

Човекът кимна.

— По-добре влезте — рече той без ентусиазъм.

Вътре беше по-хладно, отколкото навън; и миришеше по-сладникаво. Въздухът вонеше на парфюм. Хари последва навъсеното лице по коридора и влезе в голяма стая. Там, от другата страна на ориенталския килим, в чийто десен беше вплетено всичко, освен цената, седеше една вдовица. Черното не й отиваше; нито пък сълзите. Тя се изправи и му подаде ръка.

— Господин Д’Амур?

— Да.

— Ако желаете нещо за пиене, Валентин ще ви донесе.

— Да, ако обичате. Мляко, стига да имате. — През последния час коремът му нещо се беше разбунтувал. Всъщност откакто му беше споменала за улица Уайкоф.

Валентин излезе от стаята, без до последния момент да откъсне малките си очички от Хари.

— Някой е умрял — каза Хари, щом мъжът изчезна.

— Точно така — отвърна вдовицата и отново седна. По нейна покана той се настани срещу нея на дивана, отрупан с толкова възглавници и възглавнички, че щяха да стигнат за цял харем. — Съпругът ми.

— Съжалявам.

— Няма време за съжаления — рече тя, като с всеки свой жест и поглед се отричаше от думите си. Той тайничко се радваше на мъката й; следите от сълзи и умора помрачаваха красотата й, която, ако я бе видял в целия й блясък, щеше да го накара да онемее от възхищение.

— Казаха, че смъртта на съпруга ми е била нещастен случай — продължи тя. — Знам, че не е.

— Мога ли да попитам… за името ви?

— Извинете. Казвам се Суон, господин Д’Амур. Доротея Суон. Сигурно сте чували за съпруга ми?

— Магьосникът?

— Илюзионистът — рече тя.

— Четох за това. Каква трагедия.

— Някога гледал ли сте негово представление?

Хари поклати глава.

— Не мога да си позволя Бродуей, госпожо Суон.

— Бяхме дошли само за три месеца, докато текат представленията му. Щяхме да се върнем през септември…