Майк Кэри - Момиченцето с всички дарби

— Съжалявам, мис Жустиню — отговаря. — В момента сме под тревога. Потенциална опасност. Забелязахме голям брой гладни близо до периметъра.

— Мелани местена ли е? — повтаря Жустиню.

Сержант Паркс пробва пак с добро:

— Върнете се в класната стая и ще говорим за това веднага, щом…

— Просто ми отговорете. Къде е тя?

Паркс отвръща поглед за секунда, после поглежда младата жена право в очите.

— Доктор Колдуел нареди да й я заведа в лабораторията.

Стомахът на Жустиню пропада нанякъде.

— И вие… я заведохте? — пита глупаво.

Сержантът кимва.

— Преди около половин час. Разбира се, щях да ви кажа, но занятията още не бяха започнали, а и точно в онзи момент не знаех къде сте.

Трябваше да се досети още като видя празната килия. Веднъж изречено с думи, положението става така болезнено очевидно, че Жустиню се ругае горещо, задето пропиля тези няколко безценни минути. Обръща се и хуква към медицинското крило. Паркс крещи след нея — как трябвало да се прибере някъде на закрито — но Жустиню ще има време да се занимава с него по-късно.

А ако пристигне при Мелани твърде късно, ще има цялото шибано време на тоя шибан безсмислен свят.

Доктор Колдуел и доктор Селкирк измиват много старателно цялото тяло на Мелани с дезинфекциращ сапун, който мирише точно като химикала от душовете. Момиченцето се оставя в ръцете им мълчаливо, а мислите й препускат.

— Обичаш ли да учиш разни неща за науката, Мелани? — пита я доктор Колдуел.

Доктор Селкирк стрелва доктор Колдуел с малко стреснат поглед.

— Да — предпазливо отвръща Мелани.

Когато момиченцето е вече съвсем чисто, доктор Колдуел взема в ръка някакъв инструмент, голям колкото гъбата за изтриване на дъската в клас. Натиска го и той започва да жужи в ръката й. Притиска го до главата на Мелани и започва да прокарва с него къси прави линии право през косата й. Инструментът праща вибрации през кожата на момиченцето чак вътре в черепа й.

Мелани тъкмо се наканва да попита какъв е този инструмент, когато вижда как доктор Селкирк вдига от пода шепа руса коса и я хвърля в пластмасово кошче.

Доктор Колдуел е много методична и прокарва инструмента по цялата глава на Мелани цели два пъти. Вторият път натиска по-силно и това мъничко боли, но съвсем мъничко. Доктор Селкирк изхвърля още и още шепи от косата на момиченцето. После си изтрива ръцете с мокра кърпичка, която дръпва от кутия, закачена на стената.

Доктор Колдуел намазва кожата на главата на Мелани с яркосиня боя от бурканче, на което пише БАКТЕРИЦИДЕН ГЕЛ E2J. Мелани се опитва да си представи как ли изглежда сега, с гола синя глава. Сигурно прилича малко на пиктски воин. Господин Уитакър веднъж им показа картинки на пикти; тогава гласът му пак заваляше думите и той не можа да спре да се смее на думичката „пикт“. Ако някой влизал в битка гол, пиктите казвали, че е „облечен в небе“. Мелани почти никога през живота си не беше оставала гола. „Изобщо не е приятно“, решава тя; кара я да се чувства уязвима и засрамена.

— Не обичам — казва момиченцето.

— Какво? — Доктор Колдуел оставя четката, с която е мазала гела, и си изтрива ръцете в бялата си престилка, като оставя по плата сини ивици.

— Не обичам да уча нови неща за науката. Искам да се върна обратно в класната стая, моля ви.

Доктор Колдуел за първи път среща погледа й.

— Боя се, че това е невъзможно — отвръща. — Затвори очи, Мелани.

— Няма — отговаря Мелани. Абсолютно сигурна е, че ако затвори очи, доктор Колдуел ще й стори нещо лошо. Нещо, което ще боли.

И изведнъж, сякаш прозряла отвъд оптическа измама, Мелани разбира какво ще бъде това нещо. Ще я нарежат и ще наслагат парчетата от нея в буркани, точно такива като другите буркани наоколо, в които плуват парчета от други хора.

Мелани се хвърля с цялата си сила срещу каишите, бори се и се мята отчаяно, но те не поддават.

— Да пробваме с малко изофлуран? — обажда се доктор Селкирк. Гласът й притреперва. Звучи така, сякаш всеки момент ще заплаче.

— Не им действа — отвръща доктор Колдуел. — Много добре го знаеш. Отказвам да хабя една от последните опаковки обща упойка, за да докарам на опитния субект лека сънливост. Моля ви, докторе, да си припомните, че субектът може и да изглежда като дете, но всъщност е гъбична колония, движеща детско тяло. Няма място за сантименталности.

— Така е — съгласява се доктор Селкирк. — Знам.

После взема в ръка нож, но такъв, какъвто Мелани никога не е виждала. Има много дълга дръжка и много късо острие — късо и толкова тънко, че от определен ъгъл изглежда направо невидимо. Подава го на доктор Колдуел.