Майк Кэри - Момиченцето с всички дарби

— Искам да се върна в класната стая — повтаря Мелани.

Ножът се изплъзва от пръстите на доктор Селкирк и пада на пода, преди доктор Колдуел да е успяла да го поеме. Удря плочките и иззвънтява, после иззвънтява пак, защото отскача и пада втори път.

— Извинете, извинете! — изквичава доктор Селкирк. Навежда се да вдигне ножа, поколебава се, изправя се отново и взема друг от подноса с инструменти пред себе си. Подава го на доктор Колдуел и цяла се свива под погледа й.

— Ако шумът те притеснява — казва доктор Колдуел, — ще извадя първо фаринкса.

И опира студения ръб на острието в гърлото на Мелани.

— Това ще бъде последното шибано нещо, което ще направиш през живота си — казва гласът на мис Жустиню.

Двете лекарки спират работата си и се обръщат към вратата. Мелани иска, но не може веднага да погледне и тя натам, защото, ако вдигне глава, ще си пререже гърлото на острието на ножа. Но после доктор Колдуел отдръпва ръката си и момиченцето спокойно може да се извърти и да се надигне.

На прага стои мис Жустиню. Държи нещо в ръце — червен цилиндър с черна фуния, закачена от едната му страна. Изглежда доста тежък.

— Добро утро, мис Жустиню — поздравява Мелани. Вие й се свят от облекчение, но нелепите неуместни думи са програмирани в нея. Не би могла да се сдържи да не ги каже, дори и ако се опита.

— Хелън — казва доктор Колдуел. — Заповядай, влез. И затвори вратата. Средата не е съвсем стерилна, но все пак се стараем да правим максималното по въпроса.

— Остави скалпела — заповядва мис Жустиню. — Веднага.

Доктор Колдуел прави гримаса.

— Не ставай смешна. Правя дисекция.

Мис Жустиню тръгва през лабораторията и спира до долния край на масата при вързаните боси крачета на Мелани.

— Не — казва. — Започваш да правиш дисекция. Ако вече беше стигнала насред дисекцията, нямаше изобщо да разговаряме. Остави скалпела, Карълайн, и никой няма да пострада.

— Божичко — отговаря доктор Колдуел. — Това няма да свърши добре, нали?

— От теб зависи.

Доктор Колдуел поглежда доктор Селкирк, която нито е помръднала, нито е казала думичка от момента, в който мис Жустиню влезе в лабораторията. Просто си стои, устата й е полуотворена, а ръцете — притиснати към гърдите. Прилича на човек, втренчен в люлеещия се пред очите му часовник на хипнотизатора и готов да потъне в неговия унес.

— Джийн — казва доктор Колдуел. — Моля те, обади се на охраната и им кажи да дойдат да изведат Хелън от операционната.

Доктор Селкирк хвърля поглед към телефона на работния плот и прави половин стъпка към него. Мис Жустиню се извърта значително по-бързо и стоварва пожарогасителя върху апарата. Със сух, сложен, хрущящ звук телефонът става на парчета. Доктор Селкирк отскача назад.

— Хубавичко го виж, Джийн — казва й мис Жустиню. — Само ако мръднеш пак, ще си го получиш право в лицето.

— Предполагам, ще ми се случи същото, ако се опитам да изляза през вратата или прозореца — обажда се доктор Колдуел. — Хелън, не смятам, че си обмислила нещата достатъчно добре. Няма никакво значение дали ще отменя тази процедура, или не. Можеш да изведеш Мелани от лабораторията, но не и от базата. Всички изходи се охраняват, а извън периметъра има патрули. Не можеш да спреш мисията.

Мис Жустиню не отговаря, но Мелани знае, че доктор Колдуел греши. Мис Жустиню може да направи всичко, което поиска. Тя е като Прометей, а доктор Колдуел е като Зевс. Зевс се мислел за велик и умен, защото бил бог, но титаните изобщо не се страхували от него. Разбира се, в края на историята титаните са победени — но у Мелани няма и грам съмнение кой ще победи в битката, която се разиграва пред очите й.

— Да караме поред — изръмжава мис Жустиню. — Джийн, откопчай каишите.

— Да не си посмяла — бързо изрича доктор Колдуел.

При тези думи хвърля на доктор Селкирк къс, яростен поглед, после отново съсредоточава цялото си внимание върху мис Жустиню.

И на секундата тонът й омеква.

— Хелън, не си добре. Ситуацията в базата подлага всички ни на изключително напрежение. А фантазията ти да спасиш този опитен субект… е, тя е само част от реакцията ти срещу това напрежение. Тук всички сме приятели и колеги. Никой на никого нищо няма да докладва. Никой няма да бъде наказан. Ще трябва да решим този проблем заедно, защото алтернатива няма.

Мис Жустиню се поколебава, замаяна от кротките думи.

— Ще оставя скалпела — продължава доктор Колдуел. — Моля те и ти да сториш същото с твоето… оръжие.