Майк Кэри - Момиченцето с всички дарби

И веднага бива съборен от най-бързото от децата. То се хвърля към него с летящ скок, впива се в кръста му и се вкопчва там, оставяйки силата от удара да събори плячката. Паркс пада, опитва се да се извърти така, че Жустиню да падне върху него и да не се удари много силно, но тя някак си е изтръгната от ръцете му и отхвърча настрани.

Паркс пада и гладното вече се бори да се докопа до гърлото му. Той го удря в лицето с всичка сила и то отлита назад, давайки време на сержанта да го изрита както трябва и да го запрати нанякъде. Дотук добре. Отваря си място да вдигне пушката.

Нещо го улучва в рамото — същото рамо, в което го удари камъкът — със страшна сила. Пушката пада от пръстите му, но сержантът разбира това, само защото я чува да издрънчава на асфалта. За секунда-две не усеща нищо, дори болка. А после болката нахлува и го изпълва докрай.

Отново е проснат, пушката е до главата му и въпреки че се мъчи да се движи, нещо не му се получава. Дясната му ръка е безполезна, цялата му дясна страна е оплетена в бодливата тел на агонията. Боядисаното дете с камуфлажното яке коленичи до него. Останалите се трупат отзад, чакат, боядисаният се навежда напред, отворил широко уста. От толкова близо вече няма съмнение: зъбите му са умишлено изпилени.

Впиват се в дясната предмишница на Паркс. Дясната ръка е, така че сержантът не усеща нищо — тази нова болка не може да си намери място сред останалите болки. Но сержантът все пак изкрещява, когато момчето рязко дръпва глава назад, стиснало в зъбите си кърваво парче плът.

Това е сигналът, че пирът може да започне. Останалите деца приближават, сякаш са ги събрали на пикник. Едно от тях, дребничко русо момиченце, се покатерва на гърдите на Хелън Жустиню и дръпва главата й назад за косата, за да оголи гърлото.

Лявата ръка на Паркс напипва пистолета, пъхнат в колана на Жустиню. Изважда го и стреля. На сляпо. Русото дете отхвърча в мрака, куршумът с кух връх буквално я отнася.

Останалите гладни застиват за момент, стреснати от силния трясък на изстрела: този път са твърде близо до оръжието.

В този момент сред тях се хвърля нещо друго.

Нещо оглушително.

Нещо ужасяващо.

Нещо, което плюе огън и крещи като всички демони от ада.

Мелани дава най-доброто от себе си с материалите, които са й под ръка.

Приближава до дивите деца изправена на пръсти, за да изглежда по-висока, за да прилича възможно най-много на бог или на титан. От врата надолу е гола — облечена в небе — а на главата си носи твърде големия шлем от биозащитния костюм, чийто поляризиран визьор напълно скрива лицето й.

Тялото й е яркосиньо и лъщи, намазано от главата до петите с гела дезинфектант, който доктор Колдуел използва — използваше — при дисекциите.

В лявата си ръка носи джобната аларма на мис Жустиню, която прави точно това, което мис Жустиню каза, че ще прави. Сто и петдесет децибела удрят като чук ушите и смазват мозъците на всички наблизо, правейки невъзможна всяка ясна мисъл. Воят, разбира се, причинява същото и на Мелани, но тя поне го очаква, когато натиска бутона.

В дясната ръка носи сигналния пистолет и стреля с него право в момчето с боядисаното лице, което е откраднало якето на Киърън Галахър. Ракетата прелетява на сантиметри от момчето и пушекът го обвива цяло, обвива всички деца, като шал, спуснал се от небето.

Мелани запраща джобната аларма в краката на момчето, докато то залита назад, размахало ръце, сякаш някой го напада.

След това момиченцето с цялата си сила се хвърля върху момчето. Не иска да го прави. Иска той да избяга, точно като останалите деца, но той не бяга, а Мелани няма повече идеи как да го прогони.

Удря го под брадичката с дръжката на сигналния пистолет: сериозен удар, който отмята главата му назад и го кара да се олюлее. Олюлява се, но не пада. Възвръща си равновесието и замахва с всички сили с бухалката.

И удря. Но го подлъгва шлемът, който е твърде голям за Мелани и стои съвсем хлабаво на слабичките й раменца. Момчето решава, че тя е с петнайсет сантиметра по-висока, отколкото е всъщност. Разрушителният удар, който би й пръснал черепа, ако я беше улучил, перва върха на шлема и го събаря в краката им.

Момчето с изненада установява, че Мелани има втора глава под първата и се поколебава, стиснал бухалката за бекхенд замах. Воят на алармата още реже слуха. Сякаш целият свят пищи.

Мелани превърта барабана на пистолета и зарежда нова ракета. След това застрелва боядисаното момче с нея право в лицето.