Майк Кэри - Момиченцето с всички дарби

Най-сетне доктор Колдуел се самопринуждава да се раздвижи. И прави единственото, което й идва на ум. Приема предизвикателството.

Връща се при Роузи и влиза отново през шофьорската врата, затваря я и я заключва след себе си. Минава през спалното помещение и лабораторията и отива до средната врата. Пътем спира за миг в лабораторията, за да смени маската си, защото запратеният с прашката камък скъса предишната. Измива си ръцете, слага чисти ръкавици и взима от рафта хирургически трион и пластмасова тавичка. Кофа би й свършила по-добра работа, но с кофа не разполага.

Уловеното гладно все още помръдва лениво, въпреки ужасяващите наранявания, които механизмът на вратата е нанесъл на мускулите и сухожилията на торса. Отблизо размерът на главата спрямо тялото подсказва, че възрастта на заразяване на детето е може би дори по-малка, отколкото предположи Колдуел първоначално.

Но в края на краищата, тя се кани да провери точно тази хипотеза, нали?

Дясната ръка на гладното дете е все още заклещена назад във въздушния люк. Колдуел обезврежда лявата като я връзва със сезалова примка, чийто край притяга към скоба в стената. Намотава сезала два-три пъти около собствената си китка и опъва силно с цялата си тежест към скобата, борейки се със съпротивата на детето. Намотките на сезала се впиват дълбоко в плътта й там, където възпаленото алено вече е преминало в потискащо виолетово. Не чувства почти никаква болка, което само по себе си е лош знак. Увреждането на нервите в некротизиралата тъкан е необратимо и прогресира.

После, възможно най-бързо, но и много внимателно, отрязва главата на гладното дете с триона. През цялото време то ръмжи и челюстите му щракат към Колдуел. И двете му ръце се мятат бясно, лявата описва тесни кръгчета, доколкото й позволява леко отпуснатата част от сезала. Нито една от двете ръце не достига лекарката.

Крехките вратни прешлени почти веднага поддават под триона. Мускулите отдолу са трудната част. Там острието запъва по-често. Когато Колдуел прерязва гръбнака, главата на гладното се отпуска внезапно надолу, разкривайки широкия разрез, в който шокиращо ярки се белеят парчетата срязана кост. В контраст с нея течността, изтичаща от раната в тавичката и капеща по пода, е сива, прошарена с кървави, червенички ручейчета.

Последната тънка ивица плът се къса под тежестта и главата рязко пада. Удря се в ръба на тавичката, отскача и се търкулва по пода.

Тялото на гладното продължава да се мята почти толкова енергично, колкото се мяташе и докато главата беше прикрепена за него. Ръцете махат напразно, краката пристъпват и се плъзгат по грапавия метален под на люка. Колониите от Cordyceps, прикрепени към гръбнака, все още се мъчат да управляват мъртвото дете и да го накарат да работи за висшето благо на своя паразит. Движенията полека отслабват, когато Колдуел се навежда да вдигне главата, но когато се изправя отново и понася трофея си към лабораторията, конвулсиите на пленника още не са изчезнали напълно.

Безопасността на първо място. Колдуел оставя главата на работния плот, после се връща да почисти въздушния люк, като изхвърля все още потрепващия обезглавен труп на платното. Той остава да лежи там като укор не само към Колдуел, но и към науката изобщо.

Колдуел му обръща гръб и затваря с трясък външната врата на камиона. Ако пътят към познанието е настлан с мъртви деца — а това на определени места по света в определено време е било точно така — Карълайн Колдуел въпреки всичко ще го измине и накрая сама ще си даде опрощение. Има ли друг избор? В края на този път лежи всичко, което е ценно за нея в този живот.

Затваря и вътрешната врата и се връща в лабораторията.

Мелани чака, докато Жустиню и Паркс най-сетне се появяват в началото на дългия булевард, водещ към гара „Юстън“. После им посочва безмълвно, а Жустиню проследява с поглед движението на ръчичката й. Само това има сили да стори — останала е без дъх, плувнала е в пот, краката и гърдите й са стегнати на огнен възел от болка.

Насред широката улица Роузи е спряла диагонално на платното, на практика опирайки и в левия, и в десния тротоар. Колосална барикада препречва пътя пред муцуната на камиона. Издига се сигурно на петнайсетина метра, по-висока е от сградите и от двете страни. Под ниските коси слънчеви лъчи Жустиню вижда, че барикадата продължава нататък над сградите, отвъд тях, вътре в тях. Отначало й се струва, че стената е съвсем отвесна, но после нежните преливащи тонове на сивото започват да личат по-ясно и Жустиню вижда, че това не е точно стена, а склон, издигащ се полека нагоре. Сякаш милион тона мръсен сняг са били изсипани на камара точно на това място.