Майк Кэри - Момиченцето с всички дарби

Което означава, че то мисли за себе си като за личност. Изумително.

Колдуел се втурва към шофьорското място и рязко премества два лоста, активирайки колелата и оръжията. Разбира се, не може да управлява едновременно и двете. Ще извади късмет, ако въобще си спомни как се кара това чудо: преди двайсет години беше преминала двудневно обучение. За един ужасяващ момент цялата контролна конзола й се струва чужда и безсмислена. Налага се да изтръгне мозъка си от адреналиновия поток и да го постави отново под контрола на разума.

Бутон, обозначен с буквата П. Той се натискаше първи и ето го и него, точно в средата на таблото. П означава ПОВДИГАНЕ. Шаситата на Роузи се вдигат на двайсет сантиметра от платното, цялата хидравлика се задейства със змийски съсък. Колдуел вижда, че неколцина от гладните деца побягват, но думкането и дращенето откъм вратата й подсказват, че някои са останали и продължават да се трудят.

Паника усуква вътрешностите й. Трябва да се измъкне оттук. Знае, че ще повлече и врага след себе си, но остане ли, спукана й е работата. Рано или късно ще отворят външната врата, а вътрешната няма да ги задържи повече от няколко секунди.

Колдуел стисва подобния на самолетен рул волан, натиска напред и започва да се моли. Спирачките се освобождават сами. Роузи се разтърсва като куче и се хвърля напред толкова бързо и внезапно, че Колдуел пада назад на шофьорското място. Ръцете й се изплъзват от волана и чудовищният камион се хлъзва напряко на улицата, удря стълб на улична лампа и го изтръгва от земята с кратък остър звън, подобен на онзи, с който обявяват началото на боксовите мачове.

Колдуел трябва да хване здраво волана и да дърпа силно, за да изправи Роузи и да я вкара пак в пътя. Болката я кара да изкрещи, но през дивия рев на двигателите едва чува собствения си глас. Няма представа какво се случва при средната врата, защото двигателите заглушават и звуците оттам. Затова просто натиска волана напред и докрай. Платното се превръща в сива размазана лента.

Роузи удря нещо, после второ и трето, но Колдуел усеща ударите само като леко разтърсване. Роузи е набрала скорост и пори света като подводница, цепеща вълните.

Човешки фигури на улицата, за миг отпред, после отстрани, после изчезват. Още гладни? Единият приличаше на Паркс, но нямаше как да е сигурна, ако не спре, а Колдуел не иска да спира. В интерес на истината, в момента дори не може да си спомни как точно спира камионът.

Постепенно някои части на контролното табло почват да й изглеждат познати. Осъзнава, че няма нужда да продължава да бъде сляпа за случващото се на средната врата. Камери са монтирани по цялата дължина на Роузи, повечето могат да се насочват във всички възможни посоки. Колдуел ги включва и оглежда екраните, показващи лявата страна на камиона. Едната камера е насочена право към средната врата, където две от гладните деца са успели да се задържат дори при бясното движение на механичното чудовище. Едното е момчето водач, камуфлажното му яке се вее и плющи от скоростта. Другото е червенокосото момиче.

Колдуел завива надясно и поема нагоре по стръмна улица, в чието начало стои знак, сочещ към Хейгейт и Кентиш Таун. Взема завоя в последния момент, като извива волана рязко, за да може Роузи внезапно да се люшне настрани, но наклонът на улицата я забавя и ефектът не е толкова внушителен, колкото се е надявала. Гладните деца продължават да висят на камиона, продължават да се борят с полуотворената врата.

Колдуел е била тук, в тази част на града, още преди Срива. Спомените й се смесват, пълнят съзнанието й със сюрреалистични ориентири. Къщи, в които се е надявала да живее, прелитат край нея, наклякали и черни, подобно на испански вдовици, насядали на гробището, търпеливо очакващи Възкресението.

На върха на хълма отново завива. Не преценява добре завоя и Роузи отнася стената на една кръчма точно на самия ъгъл. Камионът дори не усеща удара, но насочените назад камери показват, че постройката рухва сред прахоляк и тухли.

Завоят е тесен, а след него започва дълъг широк булевард надолу към центъра на Лондон. Колдуел настъпва газта и натиска волана силно напред, като умишлено остъргва дългата външна стена на едно училище с левия хълбок на Роузи. Табелата над вратата на училището гласи: „Светото Единение“. Натрошени тухли падат и напрашават предното стъкло, разнася се остър писък на метал, надвиващ дори рева на двигателите. Роузи издържа отново и усилието на Колдуел е възнаградено с гледката на това как едното гладно дете се откъсва и отлита от камиона под дъжд от мазилка.