Майк Кэри - Момиченцето с всички дарби

Но все пак се надява, че няма да се наложи да убива Паркс или Галахър. Двамата войници сигурно ще вървят отзад, за да прикриват Жустиню и Мелани и да огледат терена, преди да влязат в Роузи. А докато оглеждат, външната врата вече ще бъде заключена.

Планът не е идеален. Колдуел съвсем не иска да извършва дела, които повече или по-малко могат да се определят като убийство. Но ако хипотезата й се потвърди, последиците ще бъдат толкова колосални, че да се бои от едно убийство е направо престъпление срещу човечеството. Доктор Колдуел има дълг, който трябва да изпълни и за тази цел разполага със съвсем ограничен интервал от време, в който все още ще бъде в състояние да работи. Силно вероятно е този интервал да се измерва не в дни, а в часове.

Колдуел е вдигнала жалузите на прозореца на лабораторията, за да може да поглежда към улицата, за да зърне навреме връщащата се група. Но болката в ръцете я е изтощила. Бори се с умората, но противно на волята си задрямва. Блуждае, ту идва в съзнание, ту отново й причернява. Всеки път, когато принуждава клепачите си да се вдигнат, някаква подсъзнателна сила отново ги затваря.

В един от тези съзнателни моменти Колдуел среща — в далечината, през прозореца — погледа на дете, застанало до един вход точно на отсрещния тротоар.

Очевидно, гладно дете. Възраст на заразяване: не повече от пет години. Голо, кльощаво и невероятно мръсно, прилично на жертва от някое предсривно природно бедствие, снимана в репортаж за новините от онези блажени невинни дни, в които на няколко хиляди мъртви се гледаше като на катастрофа.

Малкото момченце наблюдава Колдуел — немигащо, жадно. И не е само. Вече е късен следобед и издължените сенки предлагат достатъчно голямо естествено прикритие. Въпреки това други гладни изплуват от общия фон, подобно на картинката на подреден пъзел. По-големичко червенокосо момиче зад ръждивото купе на паркиран автомобил. Чернокосо момче, още по-голямо, клекнало в разбитата витрина на магазин, стиснало в ръце алуминиева бейзболна бухалка. Други две зад него, вътре в самия магазин, застанали на четири крака до редица закачалки с избелели мухлясали рокли.

Цяла глутница! Колдуел е омагьосана. Още когато Паркс и хората му й докладваха, че въпреки всички усилия вече не намират опитни субекти на терена, тя знаеше, че този факт може да има няколко обяснения. Едното от тях — тогава го сметна за малко вероятно, но вече не е толкова сигурна — беше, че от опит дивите деца са започнали да възприемат сержанта и екипа му като заплаха и са се преместили на други ловни територии.

Сега Колдуел вижда как чернокосото момче прави знак с глава на другите две деца зад себе си, те излизат напред и застават рамо до рамо с него, за да видят какво е намерил. Явно той е водачът. Освен това е един от малкото, които не са напълно голи. Навлякъл е на тесните си кокалести рамене камуфлажно яке. В някакъв момент сигурно се е разправил с някой войник и е бил привлечен — освен от плътта му — от маскировъчната дреха. Лицето на момчето представлява безумие от размазани цветове — вътреплеменна демонстрация на статус, сила и авторитет.

Колдуел вижда, че дивите деца действат в група. Вижда как общуват и си дават сигнали с безмълвни жестове и гримаси. Как координират действията си срещу непознатия обект, на който са се натъкнали.

Навярно ги е привлякъл звукът: тихото жужене на генератора. А може и да са наблюдавали Роузи от известно време, може да са проследили Жустиню и Галахър след тяхната експедиция. Както и да е привлякла вниманието им обаче, фактът си е факт: дивите деца са видели доктор Колдуел.

И след като са я видели, са започнали да я дебнат, за да я докопат.

Тя самата е в безопасност зад бронираното стъкло на грамадния боен танк, чийто арсенал може да направи на пух и прах всяка сграда наоколо. Няма начин глутницата да я достигне, животът й изобщо не е изложен на риск. Въпреки всичко децата явно я надушват през стоманата и стъклото, през пластмасата и херметическите печати.

Разпознават я като плячка и реагират съответно.

Колдуел не си дава веднага сметка, че е взела решението, но става, излиза полекичка от лабораторията и отива до средната врата. Решението е добро. Може да бъде обосновано с редица доводи.

Връща ръчно управлението на вратите от компютъра в лабораторията обратно към панела до въздушния люк. После отваря и затваря външната врата няколко пъти, изпробва степента на контрол над движението й при различна скорост. Наблюдава как хидравличните бутала, дебели колкото ръката й, се плъзгат гладко напред и назад в горната и долната част на вратата. Дори на трета скорост — има още седем по-високи скорости — Колдуел преценява, че вратата оказва натиск от 680 килограма на квадратен метър за секунда. Вътрешната врата от своя страна се задвижва от далеч по-елементарно механично серво. Никой никога не е мислил, че въздушният люк може да действа като допълнителна клетка за уловени опитни субекти.