Майк Кэри - Момиченцето с всички дарби

— Добре — казва Паркс. — Да го направим.

Жустиню го поглежда така, сякаш е откачил.

— Не е смешно — казва му мрачно.

— Да ме виждаш да се смея? Детето е право. У нея има повече логика, отколкото у мен или у теб.

— Не можем да… — подхваща пак Жустиню.

В този момент Паркс се вбесява.

— И защо не, мамка му? — изревава. — Детето иска да почете шибаните мъртви, дай да ги почетем! Училището свърши, учителке! Училището свърши отдавна. Ако не си разбрала.

Жустиню го гледа объркано. Пребледняла е леко.

— Не бива да викаш — промълвява и махва с ръце, за да го накара да говори по-тихо.

— Да не съм минал в твоя клас? — пита я Паркс. — Мен ли ще ме учиш сега?

— Гладните сигурно са още достатъчно близо, ще ни чуят. Издаваме се.

Паркс вдига пушката нагоре и стреля в тавана, от което Жустиню трепва, свива се и изскимтява. Куршумът пробива дупка горе. Парчета влажна мазилка падат на пода, едното удря Паркс по рамото и оставя бяла следа по якето му.

— С удоволствие бих си поприказвал с тях — казва.

После се обръща към Мелани, която наблюдава всичко това с широко отворени очи. Сигурно за нея е същото, което е за обикновеното дете скандалът между мама и татко.

— Какво ще кажеш, хлапе? Да направим ли на Киърън едно викингско погребение?

Момиченцето не отвръща. Оказало се е между чука и наковалнята, защото, ако отговори е „да“, взема страната на сержанта срещу Жустиню — а явно любовта й към учителката скоро няма да отмине.

Паркс приема мълчанието за съгласие. Заобикаля плота с касовия апарат — там стои кутия запалки. Пълни са със запалителна течност — по няколко милилитра във всяка, но в кутията са поне стотина. Сержантът я взема и я занася при жалките тленни останки.

Тъй като е човек с практична нагласа към света, сваля радиостанцията от колана на Галахър и я закача на своя колан. После започва да отваря пластмасовите контейнерчета едно по едно и да излива запалителната течност върху тялото на момчето. Жустиню го гледа и клати глава.

— Ами пушекът? — пита.

— Какво пушекът? — изръмжава Паркс.

Мелани им обръща гръб и отива до края на пътеката между рафтовете, излиза чак в предната част на магазина. След малко се връща, носи яркожълто шушляково яке, опаковано в найлон.

Коленичи и го подлага под главата на Галахър. Коленичи право в кръвта, а тя още не е засъхнала. Когато се изправя, на коленете й има червено-кафяви петна.

Паркс стига до последната запалка. Може да я използва, за да запали кладата, но не го прави. Излива и нейната течност, после удря огнивото си, изкарва искра и тялото лумва.

— Бог да те пази, редник — промълвява, докато пламъците поглъщат малкото, останало от Киърън Галахър.

Мелани също казва нещо полугласно — казва го на мъртвото момче, не на живите възрастни — но Паркс не я чува. За нейна чест, Жустиню ги изчаква мълчаливо да приключат, тоест до момента, в който мазните смрадни пламъци карат всички да отстъпят назад.

На връщане към Роузи тримата вървят на голямо разстояние един от друг, а не в група, както на идване. Сега почти нямат какво да си кажат. Зад тях магазинът гори буйно и праща в небето дебел стълб дим, който се разнася високо над главите им, разтваряйки се като черен чадър.

Жустиню се държи с Паркс като с бясно куче, но той знае, че си го е заслужил. Мелани върви напред пред двамата с увиснали рамене и наведена глава. Не поиска да й сложат отново белезниците и намордника, а Паркс не й и предложи.

Когато съвсем наближават Роузи, момиченцето рязко вдига глава, внезапно разтревожена.

— Какво е това? — прошепва.

Паркс тъкмо се наканва да каже, че не чува нищо, когато във въздуха се долавя вибрация, която прелива в звук. Нещо се пробужда, нещо раздразнено и опасно, събужда се и се подготвя за бой до пълна победа.

Двигателите на Роузи.

Паркс хуква напред, завива по Финчли Хай Роуд точно навреме, за да види как една мушица в далечината за секунди се превръща в слон.

Роузи малко криволичи, първо, защото по платното има сума ти боклуци, и второ, защото кара доктор Колдуел с превързаните ръце, опряла само палци в долната част на волана. Всяко трепване на ръката й се превръща в трескаво отклонение в курса на грамадното возило.

Без дори да мисли, Паркс застава насред платното. Няма представа какви ги върши Колдуел, нито от какво бяга, но трябва да я спре на всяка цена. Роузи се люшва встрани като пияна, за да не го блъсне, удря се в паркирана наблизо кола и я влачи няколко метра, преди колата да се разпадне в куп ръжда и стъкла, и да отлети настрани.