Майк Кэри - Момиченцето с всички дарби

Колдуел взема предвид още редица релевантни фактори. Нищо не гарантира, че опитен субект номер едно въобще ще се върне от експедицията по търсенето на Галахър. Ако пък се върне, не се знае дали капанът, приготвен от Колдуел, ще сработи. Ако пък сработи, не са известни евентуалните реакции на останалите живи на смъртта на попадналите в люка.

Истината обаче — или поне част от истината — е, че Колдуел просто не може да се сдържи. Тия чудовища я дебнат, за да я хванат и изядат. Тя пък иска да ги издебне и улови на свой ред, и да използва лесно техните усилия, за да ги вкара в собствената си по-мащабна схема.

Колдуел отваря напълно външната врата, а вътрешната врата на люка оставя открехната. Застава до малкия отвор и зачаква.

Тялото й още лепне от потта от одевешните усилия. Знае, че в момента феромоните й свободно се носят вън от лабораторията, подхванати от теченията на хладния следобеден въздух. С всяко вдишваше дивите деца я поемат в себе си. Те може и да имат интуиция, може да действат в група, може да са коварни. Но срещу природата си не могат да се опълчат и е въпрос на време някое от тях да реагира.

Червенокосото момиче прави първото движение. Тя излиза иззад колата, пристъпва на откритото и после закрачва право към примамващо отворената врата на Роузи.

Момчето с камуфлажното яке издава силен звук, подобен на лай. Червенокосата неохотно забавя крачка и се обръща да го погледне.

Малкото момче от отсрещния вход се стрелва край нея и се втурва право към вратата. Атаката му е толкова бърза и внезапна, че Колдуел — макар да я очаква — едва успява да реагира.

Палецът й натиска бутон.

Гладното момче стъпва на прага на външната врата и се хвърля към Колдуел като стрела, протегнало ръце да граби и стиска.

Преди да я стигне обаче, вътрешната врата на люка се затваря рязко.

Колдуел е подценила силата на сервото. Вратата удря момчето в горната част на тялото като масивна лешникотрошачка, приклещва го и смазва ребрата му. Гладното дете отваря уста да изкрещи, но въздухът е излязъл смъртоносно и необратимо от белите му дробове. Пищенето вече не е възможно. Момчето е приклещено с едната ръка зад гърба си вътре във въздушния люк, и с другата, протегната напред. Тя все още посяга напразно да стигне Колдуел, тънките пръсти се опъват към нея. Един дори е достигнал ръкава на бялата престилка на лекарката, но заразата не се предава с одраскване, само с кръв или слюнка. С очилата и маската Колдуел не се излага на никакъв риск.

Забелязва, че главата на съществото е напълно неповредена. Залива я замайваща вълна от въодушевление и тя високо се изсмива.

Почти се изсмива. Остатъкът на звука се задавя, когато нещо профучава над улицата и я удря право в челюстта, разкъсвайки маската. Болката е смазваща. Устата на Колдуел се пълни с кръв и парчета изпочупени зъби, които стържат едно в друго, подобно на останки от потънали кораби.

Камъкът изтрополява на пода, тъмночервен от кръвта й. Червенокосото момиче вече слага нов в избелелия парцал, който й служи за прашка.

Смазаното тяло на момченцето държи вътрешната врата отворена на около десет сантиметра, външната зее докрай, а гладните вън, другарите на убитото, приятелите му, налитат към Роузи вкупом, вдигнали примитивните си оръжия.

Чисто инстинктивно ръката на Колдуел се стрелва и натиска бутона за затваряне на външната врата. Тя започва полека да се затваря, но след пробата лекарката е забравила да вдигне скоростта на затваряне от трета на десета. В последния момент в затварящата се цепнатина се пъхва върхът на бейзболна бухалка и се заклещва здраво там. Хидравликата вие пронизително, ръбът на вратата потъва дълбоко в алуминия и започва да прерязва бухалката на две. Но сега множество малки ръчички са се вкопчили в ръба и дърпат назад, драскат, някои се протягат към Колдуел, но повечето се борят да спрат вратата да не се затвори.

Не могат да го сторят. Не могат да достигнат лекарката. Но всичките като един решително дърпат, сменят местата си, та повече ръчички да си намерят място, усилията на повече деца да се обединят в тази задача. Колдуел знае колко е мощна вратата и когато все пак я вижда как започва отново да се отваря, внезапният шок кара тялото й да се разбунтува срещу волята й. Тя цялата залита назад, притиска юмруци към устата си, сякаш може да се скрие зад тях.

Боядисаното лице на чернокосото момче се показва пред отвора. Фиксира я със зловещите си кървясали очи и безмълвните му гримаси й казват, че нещата вече са лични.