Майк Кэри - Момиченцето с всички дарби

Става на крака и пак тръгва. Не е лесно, но докато ходи, се чувства по-добре — все пак прави нещо. Има цел, има и план. Връща се назад, но само за да тръгне после отново напред, при това по-бързо и да стигне по-далеч.

След пет-шест завоя, с компас или не, Галахър се изгубва напълно.

А и вече е почти напълно сигурен, че не е сам. Не вижда други сенки, но чува шумолене и припкане някъде съвсем наблизо. Когато спря и се вслуша, не долавя нищо, но тръгне ли, ето ти на — шумоленето се долавя зад звука от собствените му стъпки. Някой се движи, когато и той се движи и спира, когато и той спре.

Чува го толкова силно, сякаш този някой е съвсем наблизо. Би трябвало да може да го види, но не — наоколо е все така пусто. Галахър не е сигурен дори от коя посока идва шумоленето. Но сянката, която видя… определено беше хвърлена от нещо, застанало на някой покрив. „Ако ме следят — помисли Галахър, — покривът е отличен избор — така преследвачът ме вижда, без аз да мога да го видя.“

Добре тогава. Хайде да го накараме да се покаже.

Без предупреждение Галахър хуква напред. Пресича улицата и кривва в някаква пряка.

Озовава се на паркинг зад редица изгорели магазини. Нахълтва през зейнала задна врата и се втурва по тесен коридор. Летяща врата от девулканизирал каучук, гнила и лепкава на пипане, го отвежда право в магазина, Галахър бързо го пресича и…

Забавя крачка. После спира.

Защото магазинът се оказва някакъв минимаркет с шест редици рафтове от пода до тавана.

По рафтовете: четки за тоалетна, чашки за яйца с формата на усмихнати пиленца, тенекиени кутии за хляб, украсени с британския флаг, дървени капани за мишки с името им („Малкият гризач“) отпечатано отстрани, рендета за пармезан с удобни за хващане дръжки, дъски за рязане, кухненски кърпи, съдинки за подправки, торби за боклук, калъфи за автомобилни седалки, магнитни отвертки.

И храна.

Не е много — само един-два рафта в дъното — но консервите и пакетчетата изглеждат непипани. Още са прилежно подредени по вид: супите на един рафт, чуждестранната кухня — на втори, оризът и макароните — на трети. Някой анонимен и отдавна мъртъв продавач ги е наредил една сутрин, която си е изглеждала съвсем обикновена, просто сутрин в един свят, чийто край никой не е допускал.

Консервите са подути и гръмнали — всичките до една. Наредени са на слънце и сигурно то ги е гряло всеки божи ден години наред, още отпреди Галахър да е бил роден.

Но освен консерви, тук има и пакетчета. Момчето ги оглежда, отначало предпазливо, после — възторжено.

Деликатесно къри с пиле и ориз — само добавете вода!

Деликатесен Бъоф Строганов — само добавете вода!

Деликатесна паеля с месо — само добавете вода!

С други думи, храна в суха форма във вакуумирани опаковки.

Галахър отваря едно и внимателно подушва съдържанието. Мирише си добре, даже много добре, предвид съмнителната природа на храната. А на Галахър въобще не му пука дали тази порция е направена от пиле или от говежди протеин, стига да му напълни корема.

Сипва в пакетчето една трета от оставащата му вода, стисва го и го тръска половин минута. После го отваря и изстисква гъста хапка от получилата се паста право в устата си.

Вкусно е. Деликатес — точно както пише на етикета. Дори няма нужда да се дъвче. Плъзга се в гърлото му, леко като супа. Малко скърца между зъбите, но това също не притеснява Галахър, докато част от неовлажнения хранителен прах не му влиза в кривото гърло и той избухва в дива кашлица, омазвайки всички останали пакетчета на рафта с пръски кафява къри слюнка.

Довършва пакетчето вече по-търпеливо. После разкъсва големите картонени кутии, в които са наредени порциите и напъхва по джобовете си колкото може повече пакетчета. Когато стигне реката, ще отпразнува събитието с две-три от тях, избрани наслуки. Вечеря с първо, второ и трето.

Сеща се за реката и разбира, че е време да върви. Но не може да сдържи да не хвърли поглед на останалата част от магазина — кой знае какви чудеса още има тук!

После намира стелажа с вестниците и сърцето му прескача. Целият най-горен рафт — дълъг може би три метра — е пълен само с порносписания. Момчето ги взема едно по едно и разгръща страниците благоговейно, все едно разлиства Евангелието. Жени с неизмерима красота му се усмихват с любов, разбиране и топлота. Краката и сърцата им са широко разтворени.

Ако беше още в базата, такова съкровище би го направило неприлично богат. Хора щяха да идват от всеки кът на казармата и да му плащат с тютюн и алкохол за половин час в компанията на тези дами. Фактът, че не пуши и че се бои от алкохола почти толкова, колкото се бои от гладните и от скитниците, не помрачава сияйното Галахърово видение. Подобни притежания щяха да го направят истински мъж. Един от онези, на които всички в трапезарията кимат за поздрав, от онези, с които всеки бърза да размени дума. Мъже, които приемат това внимание като нещо нормално, дори задължително. Мъже, които само с едно кимване или дума в отговор, променят социалния статус на онзи, когото са поздравили.