Гийом Мюссо - И след това…

Тогава адвокатът извади последния си коз:

— Допускам, че всичко, което казвате, е точно. Обаче кой знае защо ми се струва да съм чел някъде, че това „благотворно влияние върху сърдечносъдовата система“ се отнася само до червеното вино.

— Хм… така е — видя се принуден да признае лекарят, който изобщо не очакваше подобен довод.

— Прекъснете ме, ако се заблуждавам, Гарет, но си мисля, че австралийското винце, което благоволихте да ми разхвалите толкова много, е бяло, нали?

— Вие сте дяволски добър разрушител на доброто настроение! — възкликна, леко ядосан, Гудрич.

Но после добави:

— … но би трябвало да сте дяволски добър адвокат.

Точно в този миг стюардесата обяви:

— Дами и господа, нашият самолет след малко ще започне снижение. Бъдете така любезни да се уверите, че коланите ви са добре затегнати и облегалките ви са в изправено положение.

Натан се обърна към прозорчето. Оттам той различаваше в близък план планините, а в далечината — калифорнийския бряг, откъдето се издигаше пустинна сухота.

Скоро щеше да види Малори.

— Самолетът на авиокомпания „Юнайтед Еърлайнс“, полет №435 от Вашингтон, кацна на летището в Сан Диего. Моля пътниците да се насочат към врата №9.

Тъй като нямаха багаж, двамата не се забавиха с процедурите по пристигането. Натан нае кола от една агенция за коли под наем, но за негова най-голяма изненада настоя Гудрич да седне зад волана.

Климатът тук наистина бе пълна противоположност на този в Ню Йорк: въздухът бе топъл, небето — безоблачно, а температурата пълзеше към 20°С. Не им трябваше много време, за да хвърлят шалове и палта върху задната седалка.

Сан Диего се простираше на километри по протежение на два полуострова. Натан помоли лекаря да избегне центъра на града, където движението по обедно време обикновено е много интензивно. Насочи го към крайбрежието и го накара да поеме на север, покрай пясъчните плажове, насечени от скалисти грамади и малки заливчета.

Балнеосанаториумът в Ла Хола бе построен върху малко хълмче, достъпно откъм лъкатушещия бряг, върху който бяха накацали елегантни къщи. Гудрич никога не бе стъпвал по тези места, но веднага си помисли за Монако и френската Ривиера, която бе посетил преди много години по време на пътешествието си из Франция. Хипнотизиран от възхитителната гледка към океана, той многократно се навеждаше към прозореца. От пътя се виждаха гигантските вълни, които сърфистите се опитваха да опитомят, преди да се стоварят върху скалистия бряг.

— Не забравяйте да поглеждате и към пътя!

Гудрич намали скоростта, за да продължи да се наслаждава на прекрасния изглед и на свежия морски въздух, който нахлуваше откъм океана. Той остави да бъде задминат от един „Форд Мустанг“, боядисан във виолетово, последван от два огромни мотоциклета „Харли Дейвидсън“, яхнати от шестдесетгодишни бабаити, облечени като едновремешните хипита.

— Сладостта на калифорнийския живот, това все пак е друго нещо — подхвърли Гудрич, докато една катеричка прекосяваше пътя пред тях.

Със своите ресторанти и малки магазинчета Ла Хола наистина притежаваше особено очарование и предлагаше изключително приятни условия за живот. Двамата мъже оставиха колата на една от главните пътни артерии и взеха останалата част от разстоянието пеша.

Натан бързаше да пристигне. Въпреки ранения си крак, той крачеше с отмерен ритъм, следван по петите от Гарет.

— По дяволите, докторе, няма ли да се поразмърдате малко? — извика адвокатът, обръщайки се назад.

Гудрич се бе спрял да си купи вестник и, както обикновено, се бе възползвал от възможността да завърже разговор с продавача.

Винаги готов да прояви интерес към някого, дори и към напълно непознати! Този човек наистина е невероятен.

Гарет го настигна с бързи крачки.

— Видяхте ли какво става с цените? — каза той, сочейки към витрината на една агенция за недвижими имоти.

Лекарят имаше право: през последните години цените на наемите бяха скочили многократно в тази част на страната. За щастие, Малори не страдаше от последствията, понеже живееше в къща, купена от нейната баба по времето, когато Ла Хола е било обикновено рибарско селце, което не е интересувало никого.

Двамата се озоваха пред малка дървена къща.

— Пристигнахме — каза той, като се обърна към лекаря.

На вратата бе залепено известие:

Дом, забранен за киберживотни.

Това бе Малори в пълния й блясък.

С разтуптяно сърце Натан почука на вратата.