Гийом Мюссо - И след това…

Лятото на 1987 година

Първата истинска ваканция в чужбина

Парк във Флоренция, известен със своите статуи

Двамата са пред голям фонтан, заобиколен от портокали, смокини и кипариси.

Водните струи искрят на слънцето и образуват малки разноцветни дъги.

Тя хвърля една монета във водата и го кара да стори същото.

— Пожелай си нещо.

Той отказва.

— Не вярвам в тези дивотии.

— Хайде, Нат, пожелай си нещо.

Натан клати глава, но Малори настоява:

— Пожелай нещо за нас.

За да й угоди, той намира в джоба си монета от хиляда лири, затваря очи и я хвърля във фонтана.

Що се отнася до нея, тя не би могла да си пожелае нищо повече от това, което има в момента.

Само да продължава.

Завинаги. Навеки.

Лятото на 1990 година

Ваканция в Испания

Разхождат се из лабиринта от градини на парка Хорта в Барселона.

Влезли са в първия си истински спор.

Снощи той й е казал, че поради служебни задължения ще трябва да се прибере два дни по-рано.

Те са тук, в едно от най-романтичните кътчета на света, и тя иска да останат вечно в него.

Натан се опитва да й хване ръката, но Малори се дърпа и се шмугва в зелените потайности на лабиринта.

— Да знаеш, че ще ме изгубиш един ден — казва му тя, за да го предизвика.

— Но отново ще те открия.

Тя го гледа предизвикателно.

— Много си сигурен в себе си.

— Аз съм сигурен в нас .

Есента на 1993 година

Неделя сутрин, в апартамента им

Тя го наблюдава през ключалката на банята.

ТОЙ е под душа и както обикновено е превърнал помещението в сауна.

Колкото му глас държи, пее (фалшиво) някаква песен на „Ю Ту“.

Сетне затваря кранчето на топлата вода, дърпа завесата на душа и надава радостен възглас.

Парата се е кондензирала върху огледалото, по което е написано:

ЩЕ СТАВАШ ТАТКО!

1993 година

Неделя сутрин. Десет минути по-късно

Двамата са заедно под душа и разменят по някоя дума между две целувки.

— А ако е момиче?

Малори е насочила разговора към избора на име.

— Защо не Бонита — предлага той, без да се шегува.

— Бонита?

— Бонита или Бони. Във всеки случай нещо, което да означава „доброта“. Иска ми се да чувам тази дума винаги, когато се обръщам към нея.

Тя се усмихва, отваря ново флаконче и му излива шепа шампоан върху гърдите.

— Добре, но при едно условие.

— Какво?

— Аз ще избера следващото.

Той хваща сапун с аромат на лавандула и започва да й търка гърба.

— Следващото?

— Името на второто ни дете.

Тя го привлича към себе си. Покритите им с пяна тела се притискат едно към друго.

1994 година

Бременна в осмия месец, тя е легнала на леглото и разлиства списание.

Натан е прилепил главата си към нейния корем и дебне да усети движенията на бебето.

От компактдиска Павароти е стигнал до горното „до“ в ария от Верди, което кънти в стаята.

Откакто Натан бе прочел някаква книга, възхваляваща благотворното влияние на класическата музика върху съня на бебетата, не минава и вечер, без да пусне поне един откъс от опера.

Малори си мисли, че тази музика може би е добра за бебето, но не и за нея.

Сложила си е слушалките на своя уокмен и слуша „За едно момиче“ на „Нирвана“.

1999 година

В един ресторант в Уест Вилидж

Поръчали са си бутилка шампанско.

— А ако е момче…

— Ще бъде момче, Натан.

— Откъде знаеш?

— Знам го, защото съм жена и защото чакам това бебе от пет години.

— Ако е момче, си мислех за…

— Няма място за спорове, Натан. Ще се казва Шон.

— Шон?

— На ирландски означава „Божи дар“.

Той прави гримаса.

— Не виждам каква връзка с Бога има тази работа.

— Напротив, би трябвало много добре да го виждаш.

Разбира се, че го вижда много добре. След раждането на Бони лекарите им бяха казали, че със сигурност не може да има други деца. Тя обаче никога не им бе повярвала. Знае, че Натан не обича подобно позоваване на вярата, но тази вечер е толкова щастлив, че би приел каквото и да е.

— Чудесно — казва той, вдигайки чашата си, — значи чакаме нашия малък Шон.

Малори отвори очи и филмът с щастливите им дни грубо прекъсна, сякаш лентата внезапно бе прерязана.

По цялото й тяло пробяга тръпка на вълнение, която я накара да настръхне. Това връщане към миналото бе много болезнено. Както всеки път, споменът за периодите на дълбоко щастие я заливаше с такава вълна от емоции, че тя не знаеше как да се справи с нея.