Гийом Мюссо - И след това…

Чувствам се добре с теб, обичам твоята способност да виждаш в мен и да ме разбираш без думи.

Надявам се, че ти също си щастлив.

Целувам те и те обичам.

(Върху плика с червено мастило е написала няколко думи към раздавача от куриерската служба: Пощальоне, мили пощальоне, постарай се да занесеш веднага това писмо, за да получи моят любим по най-бързия начин любовните ми признания! )

27 септември 1982

Малори,

Едва съм сложил слушалката на телефона и… ти вече ми липсваш.

Всички мигове, прекарани с теб, предизвикват жаждата да прекарам още много други като тях.

Щастлив съм с теб. Щастлив, както не е позволено да бъда.

Оттук насетне, когато си мисля за бъдещето, не си казвам „ще направя“, а „ще направим“.

И това променя всичко.

(Върху плика е залепил билета за последния филм, който бяха гледали заедно: „Извънземното“. Всъщност не бяха видели кой знае какво, защото не бяха спрели да се целуват през цялата прожекция.)

Една неделя от декември 1982 година

В студентската стая на Малори в Кеймбридж

От колоните на грамофона се носят звуците от цигулковия концерт на Дворжак, изпълняван с голямо въодушевление от Жаклин дю Пре на нейния прочут „Страдивариус“.

Целуват се повече от час на леглото.

Той й е свалил сутиена и сега я гали по кожата така внимателно и нежно, сякаш става дума за нещо изключително ценно и крехко.

Днес за пръв път ще се любят.

— Сигурна ли си, че искаш да го направим сега?

— Да — отговаря тя, без да се колебае.

Ето още нещо, което много харесва у него: тази смесица от деликатност и такт, която го прави толкова различен от другите.

Съвсем несъзнателно тя вече е изпълнена с увереност, че ако един ден има деца, те не могат да бъдат от друг освен от него.

3 януари 1983 година

Натан, любими мой,

Коледната ваканция вече свърши.

През тези кратки дни имах щастието да споделя с теб моите нощи.

Но днес съм в плен на тъгата.

Ти отпътува за Манхатън.

Тази вечер чувствам, че ще ми бъде много тежко да дочакам следващата ваканция, преди да те видя.

Макар да знам, че утре ще се чуем по телефона.

Боя се само от едно нещо: че всичко това може да спре.

Защото миговете, които преживявам с теб, са изключителни.

Лудо съм влюбена в теб.

(Върху плика е надраскала няколко черти с червило, съпроводени със следните думи: Бъдете така добри да предадете това писмо, както и всички целувки, в пощенската кутия на господин Натан дел Амико. И внимавайте да не ми откраднете целувките! )

6 януари 1983 година

Малори, моя мила пътеводителко,

Ти ми липсваш, но твоето присъствие се носи във въздуха съвсем близо до мен.

Ако знаеше какво нетърпение ме е обзело да те грабна отново в прегръдките си и да се събудя до теб.

Рояк целувки отлитат от моята стая и поемат към Кеймбридж.

Обожавам те.

(В плика е пъхнал нейна снимка, направена в парка на Кеймбридж по време на последната ваканция. На задната й страна е преписал фраза от „Ромео и Жулиета“: В твоя поглед се таи далеч по-голяма опасност за мен, отколкото в двадесет саби на моите неприятели. )

1984 година

Семейната къща в Бостън

Сигнал на клаксон откъм улицата.

Тя поглежда през прозореца. Натан я чака пред портала зад волана на своя стар „Мустанг“.

Хвърля се към вратата, но баща й се изправя, за да й прегради пътя.

— Не може да се виждаш повече с това момче, Малори, и това не е въпрос, който може да се обсъжда.

— Би ли ми казал защо, ако обичаш?

— Защото така!

На свой ред майка й се опитва да я вразуми:

— Би могла да си намериш нещо далеч по-добро, Малори.

— По-добро за кого? За мен или за вас?

Тя тръгва към вратата, но Джефри е на съвсем друго мнение.

— Малори, предупреждавам те, че ако излезеш през тази врата…

— Ако изляза през тази врата… какво? Ще ме изгониш навън ли? Ще ме лишиш от наследство? Във всеки случай, изобщо не ме интересуват вашите пари…

— Не забравяй, че така или иначе, с тези пари живееш и си плащаш следването. Хайде, стига, ти все още си само една хлапачка!

— Напомням ти, че вече съм на двадесет години…

— Съветвам те да не проявяваш твърдоглавие!

— Аз пък ще ви дам един друг съвет: не ме принуждавайте да избирам между него и вас.

Тя млъква за няколко секунди, за да имат думите й необходимия ефект, след което добавя:

— Защото ако трябва да избирам, ще избера него.

Преценявайки, че спорът е приключен, тя излиза от къщата, тръшвайки вратата.