Гийом Мюссо - И след това…

За да надмогне скръбта и да излезе от депресията, бе решила да се посвети на социалната си активност. През последните месеци бе работила за създаването на интернет страница на една неправителствена организация, бореща се за повишаване ролята на етиката в дейността на предприятията. Работата й се състоеше в това да класира мултинационалните компании според критерии, отразяващи степента на спазване на законодателството, призвано да урежда проблемите на труда и околната среда. Наред с това организацията се стремеше да мобилизира потребителските асоциации с цел да бойкотират фирмите, които използваха детски труд или не съблюдаваха действащите закони.

Но задълженията й не се ограничаваха само с това. Имаше толкова много работа за вършене! Бе се установила да живее в Ла Хола — елитен квартал на Сан Диего, но градът не бе остров, непристъпен за бедността и мизерията. Зад блясъка на плажовете и постройките, които ослепително грееха на морския бряг, една огромна прослойка от населението живееше ден за ден, с малко възможности, понякога лишена от истинско жилище. Три пъти седмично Малори ходеше в един център за бездомни. Колкото и голямо изпитание да бе тази й работа, там тя поне се чувстваше полезна, особено в онзи период на годината, когато половината град се втурваше към супермаркетите, за да прахоса спестените долари за безполезни покупки. С течение на времето все по-трудно понасяше тази страст към потреблението, което отдавна бе изкривило истинския смисъл на Коледа.

Навремето много бе искала нейният съпруг също да се включи в протестните движения. Натан бе брилянтен адвокат, който би могъл да приложи големите си възможности и познания в услуга на един идеал. Но нещата не бяха тръгнали както й се искаше. Без да си дават сметка за това, те бяха изградили семейството си върху едно недоразумение. При все това всеки искаше да направи стъпка към другия. От своя страна тя винаги бе живяла далеч от висшето общество, посещавайки твърде малко хора от своята семейна среда. Посланието към съпруга й бе ясно: „Изобщо не ме притеснява това, че имаш невзрачен произход“.

Той пък, напротив, желаеше да й докаже, че не се е омъжила за жалък човечец, че е способен да изкачи стъпалата на социалната стълбица и да осигури заможен живот на своето семейство.

И двамата смятаха, че са направили крачка един към друг, но се бяха разминали.

За Натан животът бе непрестанна битка, в която летвата на професионалния успех трябва да бъде поставяна все по-високо, за да докаже… тя не знаеше какво точно.

Сто пъти се бе опитала да му обясни, че не иска да бъде съпруга на свръхчовек, но без успех: той се смяташе задължен да постига все повече и повече, сякаш се боеше да не я разочарова, но още от самото начало не предизвикваше у нея нищо друго освен раздразнение.

Въпреки всичко никога не бе преставала да го чувства част от себе си. Crazy about him 11 11 Луда по него. — се пееше в песента.

Малори затвори очи. Образи от миналото преминаха през съзнанието й като филмче от любителска камера.

1972 година

Нантъкет, в началото на лятото

Малори е на осем години. Това е първата им среща.

Вечерта на предишния ден е пристигнала от Бостън. Сутринта се разхожда в голямата градина на семейното имение. Облечена е в памучна рокля, която й стига доста под коленете и която тя ненавижда. В тази горещина би предпочела да си сложи шорти и тениска, но майка й я задължава да се облича винаги като извадена от витрината на модна къща.

На няколко пъти бе забелязала едно момченце с хубави черни коси, което не смее да я заговори и изчезва тичешком, веднага щом се приближи към него.

Изгаряна от любопитство, бе попитала майка си, която й бе отговорила да не му обръща внимание: той е „само“ синът на камериерката.

Следобеда тя отново се среща с него, този път на плажа. Той се забавлява със самоделното си хвърчило, изработено от бамбукови пръчки и парче корабно платно, подарено му от един рибар. За да му бъде по-удобно при управлението на хвърчилото, бе измислил да върже в края на конеца халка от корниз за пердета.

Въпреки саморъчната си изработка то лети високо в небето.

Малори също е донесла своето хвърчило — много усъвършенстван модел, купен от най-добрия магазин за играчки в Бостън.

Въпреки това нейното съоръжение не иска да се откъсне от земята. Тя се старае да се движи, тича, колкото й краката държат, във всички посоки, но хвърчилото неумолимо пада върху пясъка.