Гийом Мюссо - И след това…

От няколко дни бе станал особено чувствителен към физическата болка и често се питаше как тялото му ще реагира на наближаващата смърт. Краят лек ли ще бъде, или — напротив — мъчителен и болезнен? Хм… по-добре да не храни особени илюзии, като се има предвид начинът, по който си отидоха Кендис и Кевин.

Изкуцука до аптечката, глътна два аспирина, за да успокои болката, след което се срина в един фотьойл. Безценният бонзай върху етажерката от лявата му страна скоро щеше да остане съвсем без листа.

Така и не се научи как да се грижи за миниатюрното дръвче, подарък от Малори. Въпреки че полагаше старание, като редовно го подкастряше и го пръскаше с пулверизатор, нищо не помагаше: дръвчето жълтееше все повече, а листата му неумолимо капеха.

Определено уменията на Малори му липсваха за всички тези дреболии, които правят живота по-приятен.

Натан затвори очи.

Всичко бе преминало толкова бързо. Имаше чувството, че онзи ден е било връчването на дипломите при завършването, че едва вчера е станал баща за пръв път. Нима вече бе дошъл часът да се стяга за последния си път? Не, това не бе възможно.

Още една мисъл не спираше да го измъчва. Представяше си как Винс Тайлър се готви да залепи своите бърни за устните на Малори, да я гали по косите, да я съблича бавно, след което да се люби с нея.

Господи, колко противно бе това! Винс не бе нищо друго освен тъпоумно животно без грам изтънченост или зачатък на самостоятелна мисъл. Малори наистина заслужаваше нещо по-добро.

Отвори с мъка едното си око и погледът му попадна право върху отсрещната стена, върху белия правоъгълник на картината, разкъсан по средата от мрачно петно с цвят на ръждясала стомана. Нарисувана от ръката на неговата жена, тя бе една от нейните работи, която обичаше много, без да я разбира докрай.

Хвана дистанционното и започна да прескача от една програма на друга: нов спад на NASDAQ 10 10 Борсов индекс на високотехнологичната промишленост. — Б.пр. ; клип на Ози Озбърн; Хилари Клинтън при Дейвид Летърман; изкривеното лице на Тони Сопрано по халат за баня; документален филм за Саддам; проповед на евангелистки пастор и за капак — Лорън Бакол в „Пристанището на страха“, който обещава на Богарт: „Ако имаш нужда от мен, свирни“.

Мислеше да погледа малко този канал, когато забеляза, че лампичката на телефонния секретар мига. С немалко усилие стана и натисна копчето на апарата. Веднага радостното гласче на Бони огласи целия апартамент:

Здравей, татенце, аз съм. Всичко наред ли е?

Знаеш ли, днеска учихме за морските бозайници в училище. Значи, искам да те попитам: ще можем ли да отидем напролет до Стелуигън Банк да погледаме миграциите на китовете? Мама ми каза, че ти си я водил там отдавна и че било супер. И аз много искам да отида. Не забравяй, че искам да стана ветеринарна лекарка, като порасна, и това много ще ми помага.

Това е, чао. Дават „Семейство Симпсън“ по телевизията. Целувки.

Натан си припомни за тази екскурзия. От началото на пролетта до средата на октомври китовете се връщат от Карибите към Гренландия, като изпълват целия залив Мен. Това е зрелище, което си струва пътуването. Разбира се, че Бони трябва да го види.

Но едва ли ще бъде той човекът, който ще я заведе: април бе още далече, а някъде във вселената някой бе решил, че няма да има „напролет“ в живота на Натан дел Амико.

Тогава той остави спомените си да се върнат назад до май 1994 година, до онзи очарователен следобед, прохладен, но слънчев, сред океанските простори край бреговете на Масачузетс.

Бяха седнали с Малори в предната част на корабчето, което бяха наели. То бе хвърлило котва точно срещу огромната пясъчна коса между нос Код и нос Ан.

Той е застанал зад нея с брадичка, подпряна на рамото й. Двамата оглеждат спокойния хоризонт на морето.

Внезапно Малори показва едно място в открито море.

Група от петнадесетина кита изплува от дълбините на океана, изхвърляйки със свистене многометрови водни струи, които оформят величествен воден фойерверк.

Скоро главите и голяма част от гърбовете им изникват в близост до кораба. Огромните животни, достигащи до петдесет тона, леко докосват дъното на техния съд, издавайки нежни звуци. Малори се обръща към него с усмивка на устните и широко отворени очи. И двамата разбират, че преживяват изключителен момент.

Не след дълго китовете се гмурват за последен път. С неподражаема грация вдигат високо във въздуха широките си опашки с двойни плавници, а после изчезват в океана, издавайки остро свистене, което постепенно отслабва.