Гийом Мюссо - И след това…

— Как можете да си спомняте за всичко това?

Той видя как очите му блестяха под светлината на петромаксовата лампа.

— Защото бе много силно. Тя идваше да ви вижда всеки ден — добави той с вълнение в гласа.

Натан, който се бе разнежил от разказа на Гарет, понечи да се върне към една по-тъжна действителност.

— Животът не се гради върху няколко спомени от детството и вие добре знаете това. Моите отношения с Малори винаги са били сложни.

Гудрич се изправи.

— Това е характерно за много семейства — каза той, като надяна палтото си.

— Ей, къде сте тръгнали така?

— Връщам се в Ню Йорк.

— Посред нощ? В тази буря?

— Не е чак толкова късно и с движението пътищата са може би все още достатъчно проходими, което без съмнение няма да е така утре сутрин. Впрочем, съветвам ви да ме последвате, ако не искате да останете заприщен тук за цяла седмица.

В следващия миг той бе вече на прага.

— Не забравяйте да оставите ключа в пощенската кутия.

Сетне се обърна към адвоката и добави:

— Ще затворя Куджо в гаража, така че избягвайте да се навъртате около него.

Останал сам, Натан за дълго потъна в съзерцание на постепенно утихващия огън в камината, питайки се как Гудрич успява да живее в тази зловеща действителност, в която се къпеше всеки божи ден, и в същото време да запазва неизменната си усмивка.

Бе все още разтърсен от случилото се, но си каза, че и той трябва да се справи с това. Винаги се бе борил. Не знаеше много добре как и откъде да се захване, но нямаше да остане бездеен.

Защото бе започнал да усеща липсата на време.

Липсата на време за всичко.

Токът все още не бе дошъл. Натан взе петромаксовата лампа и куцукайки с единия си крак, се качи по стълбището, за да отиде в кабинета, в който се намираха медицинските досиета от архивата на Гудрич.

В стаята властваше ужасен студ, който го накара целия да настръхне.

Натан сложи лампата на земята. Имаше чувството, че се намира в морга, заобиколен от заплашителните съдби на десетки мъртъвци.

Взе аудиокасетата и дневника на Гудрич, който разказваше за неговия случай, и ги сложи в джоба си.

Преди да излезе, не се притесни да прерови останалите етажерки, без да си дава сметка какво точно търси. Тогава забеляза, че освен класираните в хронологическа последователност медицински досиета имаше и многобройни кутии, посветени изцяло на определени пациенти. Две от тях носеха надписа:

Емили Гудрич (1947–1976)

Отвори първата кутия и грабна класьора, намиращ се върху купчината документи.

Това бе медицинското досие на първата жена на Гарет.

Седна по турски на пода и се зае да прегледа съдържанието му.

В него бе подредена цялата подробна документация за болестта на Ходжкин — злокачествен рак на имунната система, от който Емили бе засегната.

Другите материали свидетелстваха за борбата, която тази жена бе водила срещу болестта си от откриването на наличието й през 1974 година до смъртта й две години по-късно: медицински анализи, консултации в различни болници, сеанси на химиотерапия…

Отваряйки втората кутия, Натан попадна на дебел том.

Приближи трепкащата лампа. Това бе албум за всевъзможни неща. Един интимен дневник, запълнен с кръглия почерк на жената на Гарет, която бе водила нещо като хроника на двете последни години от своя живот.

Натан изпитваше силно желание да навлезе в тайната градина на Емили Гудрич. Но имаше ли право да нахлува в него? Няма нищо по-лошо от страстта да се промъкваш в интимния свят на хората, помисли си той. Да се ровиш в архивите на доктора бе едно, а да четеш дневника на тази жена бе нещо съвсем друго. Той затвори албума.

Въпреки всичко желанието да разбере какво е ставало, продължаваше да го гложди. Това не бе извратено любопитство, защото Емили бе описала последните дни от своя живот, намирайки се в почти същото положение, в което сега бе и той самият. Може би имаше какво да научи от нея?

След кратка вътрешна съпротива Натан отвори албума и го разлисти.

Обръщайки страница след страница, той откриваше снимки, рисунки, статии от списания, изсушени цветя…

Нямаше обаче нищо сълзливо. Дневникът по-скоро бе изпълнен с артистична чувствителност. Прочете внимателно няколко бележки, които до една водеха към главната, обобщаващата всичко идея: съзнанието за близката смърт те кара да живееш другояче, да вкусваш пълноценно всички моменти от кратката отсрочка, която ти е дадена, да имаш готовност да бъдеш прокълнат, само и само да поживееш още малко.