Гийом Мюссо - И след това…

— И всички тези видения са били Near Death Experience 8 8 Състояние на наближаваща смърт. , така ли?

— Точно така, но в началото на седемдесетте години никой не говореше за NDE. Днес този феномен е добре познат: случаи, подобни на вашия, са преживени от хиляди хора в целия свят. Всички техни описания са събрани и подробно проучени от научната общност.

— И има прилики с моята история?

— Да, много изпаднали в клинична смърт описват същия тунел, същата интензивна светлина и това усещане, че се къпеш в безкрайна любов.

— Но защо аз не съм умрял?

— Не беше настъпил вашият час, това е всичко.

— Ох! Не е истина, вие какво, нарочно ли го правите?

— Извинявайте, ръката ми се хлъзна.

— Да бе… Вие май ме вземате за глупак.

Лекарят поднови своите извинения и му направи дебела превръзка с антибиотичен крем. Но любопитството на Натан не бе задоволено и той продължи с въпросите си:

— Тези NDE не могат ли да бъдат разглеждани като доказателство за живота след смъртта?

— Със сигурност не — отговори лекарят с категоричен тон. — Ако сте все още тук, то е, защото не бяхте умрели.

— Но къде съм бил тогава?

— Някъде между Живота и Смъртта. Но това все още не е бил онзи свят. Можем с известна степен на достоверност да кажем, че е възможно да съществува определено състояние на съзнанието извън нормалното функциониране на мозъка.

— Но нищо не доказва, че това състояние може да бъде трайно?

— Точно така — потвърди Гудрич.

И както го бе правил неведнъж в миналото, той се опита да измъкне съкровената тайна на адвоката.

— Кажете ми, какво бе това видение, Натан?

По лицето на събеседника му пробяга сянка.

— Дори и аз не си го спомням вече.

— Стига, не се правете на хлапе. Аз трябва да знам това, нима не разбирате?

Но Натан отново бе решен да премълчи.

— Казах ви вече, че не си спомням за това!

Гудрич разбра, че няма да постигне абсолютно нищо. В края на краищата упоритостта му да мълчи бе разбираема. След удавянето си бе минал толкова близо до смъртта, бе преживял толкова необичайно състояние на тялото и духа, че не би трябвало да има нищо неестествено в един подобен стремеж да запази част от тайната на това чудодейно съживяване само за себе си.

Сякаш за да наруши гнетящата тишина, която бе започнала да се настанява между тях, Гудрич попипа стомаха си и подхвърли с почти весел тон:

— Добре, какво ще кажете за едно леко похапване?

Седнали на масата в трапезарията, двамата мъже приключваха с вечерята си. Гарет си бе похапнал обилно, досипвайки си на няколко пъти, докато Натан почти не се бе докоснал до храната.

Преди около двадесет минути прекъсване на тока бе потопило стаята в мрачина. Гудрич бе отишъл да почовърка нещо в електромера, но се бе върнал с извинението, че са се свършили бушоните. Запалил бе две стари ветроупорни лампи, които разпространяваха своята трептяща светлина в стаята.

Адвокатът извърна глава към прозореца. Определено времето не искаше да се успокои. Вятърът често променяше рязко и посоката, и силата си, създавайки впечатлението, че духа от всички страни едновременно. Тъмнината бе толкова плътна и наситена, че през прозореца не можеше да се види почти нищо. Нямаше защо и да си помисля, че би могъл да излезе навън в това време.

Натан поклати глава и промърмори сякаш на себе си:

— Вестителите…

Гудрич се поколеба дали да поднови разговора. Той напълно съзнаваше какъв колосален емоционален шок бе претърпял адвокатът.

— Май вече не сте тъй скептично настроен? — попита го той предпазливо.

— Приземих се. Какво си мислите? Че ще скачам до тавана, защото съм следващият в списъка?

Гудрич не отговори нищо. Пък и какво ли можеше да му отговори?

— Прекалено съм млад, за да умра! — заяви Натан, давайки си в същото време сметка колко крехък е подобен довод.

— Никой не е прекалено млад, за да умре — отговори му хладно Гарет. — Всички умираме в определения час, това е всичко.

— Но аз не съм готов, Гарет.

Лекарят въздъхна.

— Човек рядко е готов, струва ми се.

— Трябва да ми бъде отпуснато повече време — извика Натан, като стана от масата.

Лекарят се помъчи да го задържи.

— Къде отивате?

— Замръзнаха ми топките тук. Връщам се в хола да се стопля.

Той се загърна в едно шотландско одеяло, което бе хвърлено върху канапето, и куцукайки, отиде да се настани пред отвора на камината.

Лекарят се присъедини към него около две минути по-късно.

— Имате нужда от нещо ободрително — каза той, подавайки му чаша бяло вино.