Гийом Мюссо - И след това…

Впрочем, сещам се за една швейцарка, госпожица Кюблер-Рос, от „Билингс Хоспитал“ в Чикаго. Бях чел преди време в „Лайф“, че тя организирала нещо като семинар за разговори с изпадналите в клинична смърт. Мисля, че статията предизвика голям скандал и вследствие на това я уволниха. Чувал съм обаче, че тя започнала да събира десетки свидетелства за хора, преживели подобно премеждие.

Питам се дали не би трябвало да се обърна към нея.

25 септември 1972 година

Момчето излезе от болницата днес. Общото му състояние бе преценено като задоволително, така че нямах основания да го задържам повече. Снощи се опитах отново да завържа разговор с него, но той се затвори като охлюв и аз останах с убеждението, че няма да измъкна нищо повече от устата му. Когато майка му дойде да го вземе тази сутрин, попитах я дали има навика да разказва на момчето за ангели и за рая. Тя ме увери, че не му говори за такива неща, и аз не настоявах повече.

Когато излезе от стаята, предложих на Натан грамофона и плочата на Ленън.

Нощта нахлуваше в стаята.

Бе студено, но Натан изобщо не осъзнаваше това. Бе потънал в собственото си минало, в това детство, което смяташе за забравено и което се бе върнало така внезапно. Затова и не успя да чуе колата, която бе спряла пред къщата.

Някой запали лампите в кабинета.

Натан подскочи и се обърна към вратата.

— Виждам, че сте се запознали с Куджо.

Гарет Гудрич стоеше на прага и наблюдаваше с медицински интерес ранения крак на Натан.

— Какво правите тук, Гарет? — попита адвокатът, затваряйки дневника като малчуган, хванат да прави някаква беля.

Усмихвайки се хитровато, Гудрич го засече с присмехулен тон:

— Не мислите ли, че би трябвало аз да ви задам този въпрос?

Треперейки от яд, Натан изведнъж избухна:

— Защо не ме предупредихте? Защо криехте от мен, че сте ме лекували преди тридесет години?

Лекарят повдигна рамене.

— Не мислех, че сте могли да забравите онзи, който ви спаси живота. Да си призная, дори бях доста неприятно изненадан, че…

— Вървете по дяволите!

— Става, но преди това по-добре да дезинфекцирам раната ви.

— Нямам нужда от вас — отвърна му гневно Натан и се отправи към стълбището.

— Грешите: едно ухапване от куче винаги е носител на микроби.

Стигнал до долния край на стълбите, адвокатът се обърна.

— Все едно, не ми остава много време, така че…

— Това обаче не е причина да ускорявате нещата — извика подире му Гудрич.

В камината бумтеше силен огън.

Отвън се дочуваше свистенето на вятъра, който караше прозорците да треперят. Пред дома се виеше снежна вихрушка. Бе настъпила нощ на бурите — нощ превъзходна и в същото време страховита.

Седнал във фотьойла, Натан бе поставил краката си върху една табуретка, държейки в ръце димящ грог. Бе видимо омекнал и изражението му не бе толкова враждебно.

Гудрич бе надянал извитите си като лунен сърп очила, за да почисти раната с вода и сапун.

— Аииие!

— Хм… съжалявам.

— Съдбата ли ми изпрати вашето шибано псе да ми даде пътя към смъртта? — каза с нескрита ирония Натан.

— Не се притеснявайте — отвърна лекарят, размотавайки бинта, — рядко се умира от последствията на едно ухапване.

— А какво ще направите с беса и тетануса?

— На ваше разположение е книжката с всичките му ваксинации, но естествено, ще постъпите добре, ако отидете да ви бият една инжекция против тетанус.

Сетне дезинфекцира раната с антисептична течност.

— Ооо!

— Доста изнежен сте! Добре, наистина: признавам, че раната е доста дълбока. Дори сухожилията са леко засегнати. Мисля, че ще трябва да минете утре през болницата.

Натан отпи глътка грог и остави погледа си да блуждае из пространството, след което попита:

— Обяснете ми, Гарет. Как съм могъл да оцелея от това удавяне?

— Само по себе си това явление не е нещо изключително: често се е случвало да бъдат съживявани деца, които са паднали в езера или реки.

— И как е възможно това?

Гудрич въздъхна дълбоко, сякаш търсеше възможно най-простия отговор на твърде сложен въпрос.

— В повечето случаи удавниците умират от задушаване: паникьосват се и се опитват да попречат на водата да нахлуе в дробовете им. Кислородът се изчерпва и умират задушени.

— А при моето удавяне какво се случи?

— Без съмнение, вие сте оставили водата да проникне в дробовете ви, което е предизвикало в случая състояние на хипотермия. Вашето сърце е забавило ритъма си до такава степен, че почти е спряло да бие.