Гийом Мюссо - И след това…

Огледа се наоколо. Най-близкият съсед се намираше на повече от сто метра. Трябваше на всяка цена да проникне в къщата, ако ще и с взлом. Най-простият начин би бил да се покатери върху покрива на прилепения към нея гараж, а оттам — да направи опит да достигне до един от двата балкона.

Не ми се струва бог знае колко трудно.

Подскочи няколко пъти, за да се хване за стрехата, но покривът видимо бе твърде високо. Тъкмо се готвеше да заобиколи постройката в търсене на нещо, което би могло да му послужи за опора, когато едно куче с лъскавочерна козина се озова зад него.

Бе най-огромното куче, което бе виждал през живота си.

Животното се спря на два метра и го фиксира с поглед, ръмжейки глухо.

Само това ми липсваше!

Звярът му стигаше почти до кръста. Ако го бе срещнал в не толкова опасни обстоятелства, Натан навярно би го намерил за превъзходен екземпляр и би се възхитил на неговото могъщо и породисто тяло. Но това, което виждаше в момента, бе един цербер, излъчващ агресивност, с потръпващи устни и остри зъби. Главата и ушите му бяха изправени. През ниско остриганата му блестяща козина прозираше обтегната до крайност кожа, покриваща осемдесет килограма мускули, готови всеки момент да избухнат.

Натан усети как ледена капка пот се стича по гръбнака му. Никога не се бе изживявал като голям приятел на кучетата. Изобрази леко движение, но животното удвои ръмженето си, оголвайки впечатляваща челюст.

Адвокатът отстъпи крачка назад. В този момент песът, изпълнен с невероятна решителност, се опита да му скочи в лицето. Натан успя да го избегне и го отхвърли с ритник. Движен от енергията на отчаянието, той скочи отвесно и успя да се хване за ръба на покрива. Мислеше, че се е измъкнал, когато усети зъбите на животното да се впиват в долния край на прасеца му.

Само не се пускай! Ако паднеш сега, с теб е свършено!

Натан разтърси яростно крака си, за да се отърве от кучето, но нищо не помагаше. Мощната челюст заплашваше да разкъса ахилесовото му сухожилие.

Това чудовище ще ми откъсне крака!

Продължи да се съпротивлява с всички сили и в крайна сметка животното пусна крака му. С големи усилия успя да се покатери на покрива, повдигайки се на ръце.

Шибана гадина!

Седна да си почине малко и лицето му се изкриви от болка. Долната част на панталона му бе разкъсана. Нави го нагоре и установи, че раната е дълбока и обилно кърви. Да става каквото ще. Ще се заеме с нея по-късно. За момента се задоволи с импровизирана превръзка, направена с помощта на носната кърпичка. Така или иначе, нямаше връщане назад: седнало върху мускулестата си задница, кучето го държеше под око, ближейки кървавата пяна, която течеше от муцуната му.

Съжалявам, старче, не ставам за ядене. Надявам се само да не си ме заразил междувременно с бяс.

Въпреки раната, адвокатът съумя да достигне без прекалено акробатически изпълнения до малките балкончета, залепени за стената на къщата. Както се бе надявал, Гудрич не бе залостил прозореца. Натан го повдигна и се вмъкна в дома му.

Добре дошли в света на беззаконието. Ако те хванат тука, можеш да кажеш „сбогом“ на адвокатския си лиценз.

Представяше си вече заглавието на уводната статия в „Нешънъл Лоуйър“: „Известен адвокат от «Марбъл & Марч» осъден на пет години затвор за проникване с взлом“.

Намираше се на втория етаж. Гудрич бе оставил повечето щори вдигнати, но поради лошото време къщата бе потънала в полумрак.

Чуваше кучето, което продължаваше да лае откъм пътя.

Това малоумно животно ще събере целия квартал.

Трябваше да бъде предпазлив и да действа бързо.

Над вестибюла един коридор водеше първо към две стаи, а след това — към кабинет, в който неканеният гост влезе.

Кабинетът представляваше голяма стая с паркет от светъл дъб, изпълнена с метални етажерки, на които бяха подредени класьори, аудио- и видеокасети, компютърни дискети и компактдискове във впечатляващо количество.

Натан прегледа набързо няколко документа. Започна да разбира, че Гудрич съхранява медицинските досиета на всички пациенти, които някога е лекувал.

Дали това е разрешена процедура?

Папките бяха класирани хронологично, според медицинските заведения, в които лекарят бе работил през своята кариера, и съдържаха случаи от 1968 година до днес.

Натан се придвижи нетърпеливо във времето: Главна болница в Бостън, Презвитерианска болница в Ню Йорк, Детски лечебен център във Вашингтон…