Гийом Мюссо - И след това…

Бе също така редовен посетител на спортните терени. Не бе изключителен атлет, но противно на очакванията му бе един от любимците на момичетата от агитката, които с развети от вятъра коси не пропускаха никога възможността да го окуражат.

Именно оттогава бяха престанали да го гледат като сина на домашната прислужница от Куинс, а като бъдещия велик адвокат, когото го очаква блестяща кариера.

От този период, точно обратното, бе запазил многобройни спомени.

Прекоси стаята, хвана се за парапета от ковано желязо и изкачи с няколко скока стъпалата от вулканична лава на една стълбичка, която водеше към спалнята и кабинета му.

Озовал се на етажа, мина зад стеничката от матово стъкло и метал, прикриваща малък кът за отмора, който сам си бе устроил. Нещо като салон-библиотека от мансарден тип, където подреждаше плочите и компактдисковете.

По стените бе окачил цяла колекция от шапки и блузи с изображението на „Янките“. Върху една етажерка бейзболна топка съжителстваше с няколко спортни трофея, спечелени в университета, както и с негова снимка пред първата му кола — един „Форд Мустанг“, купен на старо, навъртял преди това няколко стотици хиляди километри.

За пръв път от много време насам прегледа с носталгия старите винилови плочи от началото на осемдесетте. От музикална гледна точка това бе добра епоха: „Пинк Флойд“, „Дайър Стрейтс“, „Би Джийз“, Мадона, преди да се превърне в предмет на обожание…

Имаше и една по-стара плоча.

Виж ти, не си спомням за тази тава. Трябва да е била на Малори.

И я извади от етажерката.

Бе „Имеджин“ — култовият албум на Джон Ленън.

Върху обложката се виждаше главата на бившия Бийтълс с празни очи, който отваря нещо като прозорец към облачното небе. Със своите кръгли очилца Ленън приличаше на фантом, летящ в небосвода.

Наистина не си спомняше за тази плоча. Разбира се, знаеше чудесно песента — един химн на вселенския мир, който намираше за малко парфюмиран — но пацифистките утопии на певеца принадлежаха по-скоро на предходното поколение. Натан обърна обложката. Албумът бе издаден през септември 1971 година. Можеше да се прочете и посвещение, написано с писалка:

На Натан.

Ти бе много храбър, шампионе.

Не се бой от нищо и се грижи за себе си.

„Шампионе?“ Не си спомняше някой да го е наричал „шампион“.

Посвещението завършваше с нечетлив подпис.

Натан извади плочата от обложката и я сложи върху грамофона.

Инстинктивно сложи игличката в началото на третата писта. Заглавието на песента бе „Ревнивото момче“.

Прозвучаха първите акорди на пианото и изведнъж всичко се качи на повърхността.

Бе 1972 година.

През есента.

В една болнична стая в диспансера на остров Нантъкет.

Натан скочи в „Ягуара“ и пое по пътя към Мистик.

Караше толкова бързо, че за малко да катастрофира на излизане от Ню Хейвън. Не успяваше да се съсредоточи върху карането. А и алкохолът, който циркулираше в кръвта му, ни най-малко не му помагаше. Картините шестваха в неговото съзнание една след друга.

1972 година.

Бе на осем години.

От този период историята бе съхранила началото на аферата „Уотъргейт“, посредническата мисия на Никсън в Китай, първата победа, извоювана от американец над руснак на световното първенство по шахмат…

В областта на бейзбола „Асовете“ от Оукланд бяха били „Червените“ от Синсинати във финала на шампионата, докато „Каубоите“ от Далас бяха успели да вземат Супербоула.

Това лято Натан бе последвал майка си, която работеше на Нантъкет в имението на Уекслърови. Това бе неговото първо истинско пътуване. Първият път, когато виждаше нещо различно от своя роден Куинс.

Пристигна пред дома на Гудрич привечер.

Времето продължаваше да се разваля. Леден вятър връхлиташе брега, където неспокойното небе се сливаше почти напълно с развилнялото се море, прикрито наполовина от дюните.

Натан позвъня няколко пъти, но никой не дойде да му отвори. Странно. Бе неделя, а според това, което бяха му казали, Гарет идваше тук през всички почивни дни.

Ако Гудрич не бе тук, трябваше да се възползва от отсъствието му. До този момент лекарят бе този, който дърпаше конците, и бе очевидно, че е скрил от него немалко неща. Натан бе длъжен да научи за тях колкото се може повече, и то сам, ако искаше да се сдобие с козове, за да го притисне.