Гийом Мюссо - И след това…

Тогава му се стори, че дочува гласа на Гудрич, който му повтаря като ехо:

Никой не може да поставя на разискване окончателното решение и никой няма власт да определя часа на смъртта.

Натан вдигна мокрото си от сълзи лице към полицая.

В желанието си да го успокои, той за пореден път повтори:

— Нямаше как да знаете, господине.

В началото миналото и бъдещето не съществуваха.

Това бе преди Големия взрив. Той породи материята, пространството и времето.

В енциклопедиите човек може да прочете, че историята на нашата вселена започнала преди петнадесет милиарда години. Тази е и възрастта на най-старите звезди.

Що се отнася до Земята, тя се е образувала преди по-малко от пет милиарда години. Много бързо, сиреч един милиард години по-късно, на нейната повърхност се появили първите елементарни живи същества: бактериите.

После дошъл редът на човека.

Всички са учили за това, но всички го забравят: времето на човечеството си остава пренебрежимо малко в сравнение с времето на вселената. И във вътрешността дори на тази безкрайно малка трошица чак през неолита хората започнали да водят уседнал живот и да изобретяват земеделието, градовете и търговията.

Един друг разлом се очертал малко по-късно, в края на XVIII век. Постепенно икономиката придобила все по-голямо и по-голямо значение, което позволило увеличаването на произведените богатства. Сетне се заговорило за промишлената революция и за модерността.

При все това, в навечерието на този период надеждата за продължителност на живота не надвишавала тридесет и пет години.

Смъртта витаела навсякъде. Тя била нещо нормално. Хората я приемали.

От началото на света повече от осемдесет милиарда човешки същества преди нас са живели, строили градове, писали книги и творили музика.

Днес живеят само шест милиарда души. Нашите мъртъвци, следователно, са почти четиринадесет пъти повече.

Те гният и се разлагат под нашите крака и в нашите глави. Те придават уханието на нашата земя и на нашите храни.

Някои от тях ни липсват.

Скоро, след няколко милиарда години, Слънцето ще изчерпи резервите си от водород и обемът му ще се разшири стотици пъти. Температурата на Земята тогава ще надвиши 2000°С, но твърде възможно е човешкият род далеч преди това да е изчезнал от нейното лице.

Що се отнася до вселената, тя без съмнение ще продължи да се разширява и да се освобождава от всичките си галактики. С течение на времето звездите също ще угаснат, за да образуват гигантско гробище в космоса.

Тази вечер небето е ниско и нощта е спокойна.

В своя апартамент Натан дел Амико се е оставил да го заливат светлините на града, които се качват към „Сан Ремо“.

Той слуша шумовете на Ню Йорк, това непрекъснато специфично бучене, смесица от писъка на клаксоните и воя на сирените от покривите на линейките и полицейските коли.

Той е сам.

Той изпитва страх.

Неговата жена му липсва.

Той знае, че скоро ще умре.

Дъговидната рамка на огромните прозорци пропускаше на вълни слънчевите лъчи в просторната всекидневна на горния етаж.

Стените, боядисани в искрящо бяло, бяха залети от светлината както в средата на лятото. Бе топло. Автоматичната система беззвучно се задейства, за да спусне щорите.

Натан се бе разплул върху ниско канапе, тапицирано със светъл туид.

С уморен жест остави поредната празна бутилка бяло вино върху дъбовия паркет. Тя бе четвъртата и тъй като нямаше навика да пие, чувстваше как леко му се гади.

От сутринта блуждаеше безцелно из апартамента си.

Кендис бе мъртва. Следователно Гарет наистина притежаваше тази шибана власт да предусеща смъртта.

За него самия това означаваше, че краят на пътуването е близо. В този миг вече не изпитваше никакви съмнения в това. Гудрич бе налице за младия Кевин, за Кендис и сега бе налице за него. Трудно бе човек да приеме този факт, но въпреки това трябваше да се примири с истинността му.

Какво да прави сега, когато знаеше, че е обещан на смъртта? Как да посрещне този удар?

Живееше в свят, където цареше духът на състезанието. Свят, който оставяше малко място за слабите. Принуден да играе ролята на свръхчовек, почти бе забравил, че е смъртен.

Навремето му се бе случило онова произшествие на Нантъкет, но по всичко личеше, че не бе си извлякъл никаква поука от него.