Гийом Мюссо - И след това…

Защото този път играеше на едро: въоръжено нападение, придружено с насилие. Рискът бе голям, а времето летеше.

Най-сетне „военният“ влетя в главния салон, носейки тежък сак, натъпкан с пари. Той извика на съучастника си:

— Твой ред е, Ари, бягай да събереш реколтата.

— Слушай, Тод, да изчезваме веднага, имаме достатъчно мангизи за…

Но човекът с армейските дрехи не мислеше така.

— Изчезвай да прибереш останалото, гнида такава!

Натан опита да се възползва от този спор, за да се приближи до Кендис. Сърцето му лудо биеше. Чувстваше се отговорен за живота на младата жена.

Когато почти бе стигнал до нея, така нареченият Ари се втурна и му нанесе страхотен ритник, при който главата му изтрака в плоскостта на бюрото.

— Да си стоиш на място, разбра ли?

Но „военният“ се озова с един скок при него и закрещя:

— Казах ти да отиваш за парите, кретен! Аз ще ги пазя тука!

Натан бе зашеметен. Малко по малко възвърна съзнанието си, след което опипа разцепената си вежда. Струйка кръв се стичаше по слепоочието и капеше по ризата му. Ако излезеше жив оттук, доста време щеше да разнася подутата си физиономия.

В този момент Кендис направи движение към него. Натан вдигна глава. Тя му хвърли тревожен поглед, който сякаш питаше: „Как си?“. За да я успокои, той й кимна леко с глава.

Младата жена се опита да се усмихне, но Натан забеляза, че бе съвсем пребледняла, без никакъв цвят по лицето.

Той продължаваше да я гледа право в очите, когато изведнъж всичко в съзнанието му се срина. За частица от секундата лицата на Кендис и Малори се наложиха едно върху друго.

Би дал всичко от себе си, за да ги опази от подобно насилие.

Внезапно, когато вече никой не очакваше, алармената сирена в банката запищя оглушително.

Бандитите бяха стъписани и обзети от паника. Ари се втурна в централния салон с наръч банкноти в ръцете си.

— Какво става, Тод?

— Трябва да се омитаме, преди ченгетата да са пристигнали! — извика му „военният“.

— Нали ми каза, че били изключили алармената система! Мамка му, нали ми каза, че нямало никакъв риск, Тод!

Капки пот хвърчаха от цялото му лице. Гонеше го такъв неописуем страх, че цели пачки пари падаха от ръцете му.

Тод се приближи към стъклените врати и забеляза как една кола мина като вихрушка пред банката.

— Мамка му, Джералдо се издуха без нас, копелето!

— Какво ще правим без кола? — изкрещя Ари, съвършено обезумял.

Но другият не го слушаше повече. За миг прехвърли през глава дългата дръжка на огромния си сак, грабна картечния пистолет в едната ръка и револвера — в другата. Ритна с всички сили вратата на банката и излезе точно в момента, в който няколко полицейски коли спираха пред нея с надути сирени и със свистене на гумите.

Чуха се няколко откоса, към които се прибавиха викове.

Ари, който се бе поколебал да последва съучастника си, се дръпна рязко и затвори вратата.

— Никой да не мърда! — изрева той, насочвайки цевта на деветмилиметровия си пистолет към служителите и клиентите, които все още лежаха на пода.

Бе се хванал за пистолета като за последното възможно средство за защита.

Натан също не изпускаше от поглед оръжието му.

Колко ли жертви ще предизвика този побеснял тип?

Отвън се разнесе нова серия от изстрели, после настана тишина, преди мощен глас, усилен от мегафона, да предупреди:

— ВИЕ СТЕ ОБКРЪЖЕНИ. ВАШИЯТ СЪУЧАСТНИК Е АРЕСТУВАН. ИЗЛЕЗТЕ ВЕДНАГА ОТ СГРАДАТА БЕЗ ОРЪЖИЕ И БЕЗ РЕЗКИ ДВИЖЕНИЯ.

Но съвършено обезумелият бандит нямаше подобни намерения.

— Ей, ти, ела тука!

Това, от което Натан най-много се боеше, се случи: гангстерът сграбчи ръката на Кендис и я задърпа грубо, за да я вземе за заложница.

Но тя не принадлежеше към тези, които лесно се предават. Готова на всичко, за да защити сина си, младата жена бясно се засъпротивлява и успя да избяга в дъното на салона, докато Джош пищеше в ръцете й. С един скок Натан се вдигна от пода и застана между Ари и тях.

Побеснял от тази съпротива, Ари насочи пистолета си към Натан, чиито мисли хвърчаха с бясна скорост.

Този може би ще ме убие, но на Кендис няма нищо да се случи. Дори ако стреля по мен, ченгетата веднага ще нахлуят. Тя вече нищо не рискува.

Всяка секунда се удължаваше до безкрайност.

Гарет греши. Знам, че греши. Не е предопределено това, което се случва. Животът не може да върви по този начин. Кендис е спасена. Аз спечелих, Гарет. Аз спечелих.

Целият хоризонт пред Натан бе зает от оръжието на Ари, един „Глок 17 Люгер парабелум“, който можеше да бъде купен за по-малко от петдесет долара на който и да било оръжеен пазар в страната, където стрелбата с огнестрелно оръжие на фона на димящите скари и миризмата на печено месо се бе превърнала в нещо като национален спорт.