Гийом Мюссо - И след това…

Натан го изпи на един дъх. Виното имаше вкус на мед и печени бадеми.

— Надявам се, че не сте тръгнали да ме тровите.

— Шегувате се, това е сотерн 9 9 Вид бяло вино от района на Бордо с характерен богат букет. — Б.пр. от двехилядната година!

Гудрич продължаваше да държи бутилката в ръка.

Наля си една чаша, после седна до адвоката.

Високите пламъци в камината осветяваха стаята с кървавочервени отблясъци. Изкривените сенки на двамата мъже се мятаха с тикове по стените.

— Не са ли възможни някакви преговори? — попита Натан със съвсем бледа надежда.

— Не си и помисляйте.

— Дори и за тези, които са имали добро поведение?

— Не ставайте смешен, Натан.

Адвокатът запали цигара и си дръпна дълбока глътка.

— Разкажете ми, Гарет. Кажете ми всичко, което знаете за Вестителите. Имам право да знам, струва ми се.

— Аз вече ви разказах главното. Мога да предусещам кой ще умре, но нямам други способности: нито извънредно знание, нито необикновена власт или сила.

— Вие не сте единственият в тази дейност, нали?

— Точно така, опитът ме е научил, че има и други Вестители.

— Нещо като тайно братство?

— Ако така ви харесва. Светът е населен с Вестители, но малко хора знаят за тяхното съществуване.

— Все още се затруднявам да ви повярвам.

— Разбирам ви.

— И как се разпознавате? Искам да кажа, помежду си…

— Няма някакви жестове или знаци. Често стига и нещо съвсем дребно. Една дума, един поглед… и разбирате.

— Нали не сте безсмъртни?

Лицето на Гудрич се изопна в престорен ужас.

— Разбира се, че не, Вестителите остаряват и умират като всички други. Не ме гледайте така. Не съм някакъв полубог. Аз съм просто човек, съвсем като вас.

Натан бе обхванат от нарастващо любопитство.

— Но невинаги сте имали тази способност, нали? Не сте я имали, когато ме лекувахте през 1972 година.

— Да, но това, че нашите пътища се пресякоха, събуди интереса ми към NDE и палиативните грижи.

— И как се започна? Събуждате се една сутрин, казвайки си: „Това е, аз съм Вестител“, така ли?

Гарет избягна прекия отговор:

— Когато това се случи, вие вече го знаете.

— Кой знае за това? Вие сте били женен, Гарет. Знаеше ли за това вашето семейство?

— Никой никога не трябва да знае. Никога. Как си представяте да живеете с човек, който има подобни способности?

— А това… то нещо, което се избира ли е, или не?

— То е от нещата, които трудно се отказват. Но да кажем, че може да се избира…

— Но как биват набирани Вестителите? Това присъда ли е над тях, или пък награда?

Лицето на Гудрич помръкна и той изпадна в продължително колебание.

— Не мога да ви отговоря, Натан.

— Мога ли поне да знам защо някои хора имат правото на свой Вестител?

— Честно казано, и аз самият не знам. Ние сме нещо като социални работници, така да се каже. Не е в нашата власт да избираме тези, с които ще си имаме работа.

— А… съществува ли… нещо след смъртта?

Гудрич тъкмо се бе изправил, за да хвърли още цепеници в огнището. Той изгледа внимателно Натан и намери в него нещо трогателно. За няколко секунди се върна в мислите си към малкото момче, което бе лекувал преди тридесет години. Много му се искаше да му помогне отново.

— Помогнете ми, Гарет.

— За съжаление, не знам нищо повече от вас за живота след смъртта. Всичко това вече е в областта на вярата.

— Но защо не говорите по-ясно? Кажете ми поне дали съм прав. Нещата са спешни, нали?

— Да — потвърди Гудрич, — нещата са спешни.

— Тогава? Какво ще ме посъветвате?

Гудрич разпери ръце в знак на безсилие.

— По всичко личи, вие все още обичате жена си. Направете нещо, за да го знае и тя.

Но Натан разтърси глава в знак на несъгласие.

— Мисля, че не е дошъл моментът. Мисля, че още не сме готови.

— Не сте готови? Побързайте, дявол да го вземе! Както вие самият казахте преди малко, дните са преброени.

— Убеден съм, че всичко е свършено, Гарет. От известно време тя се вижда с друг мъж.

— Не мисля, че това е непреодолимо препятствие за човек като вас.

— Аз не съм супермен.

— Така е — съгласи се лекарят с добронамерена усмивка. Но после, смръщвайки вежди, като че ли се мъчеше да си спомни нещо, добави: — Спомням си… за едно нещо.

— Кажете — каза Натан със заинтригуван глас.

— То е от времето на произшествието с вас. Бе вторият или третият ден. Малори дойде да ви посети един следобед. Вие спяхте дълбоко и аз й забраних да ви буди. Но въпреки това тя остана цял час да ви гледа как спите. И на тръгване ви целуна.