Гийом Мюссо - И след това…

— Това е твърде привидно. Слушайте…

— Не — прекъсна го гневно Натан, — сега вие ще ме слушате: дъщеря ми няма нищо общо с вашите шибани смъртни предчувствия. Не искам да поемам риска да й се случи и най-дребната неприятност, докато бъде в самолета с мен. Ето защо ще останем заедно, вие и аз, през цялото време, докато не я доведа тук без опасност за нея.

— Искате, значи, да бъда вашата… застраховка живот ! — възкликна Гарет.

— Точно така.

Лекарят поклати глава.

— Вие сте голям чудак. Нещата не стават така, Натан.

— Аз пък вярвам, че стават. Правилата се промениха, това е всичко.

— Безполезно е да настоявате — каза твърдо лекарят. — Няма да ви придружа никъде, Натан, добре ли ме разбрахте? Никъде.

Няколко часа по-късно

Натан погледна часовника си.

Полет №211 на „Юнайтед Еърлайнс“ нямаше закъснение, така че скоро щяха да кацнат в Сан Диего. Тъй като по това време нямаше директен полет, бяха направили прекачване във Вашингтон, което малко бе удължило пътуването.

Адвокатът погледна седящия до него Гудрич. Лекарят привършваше, без да бърза, обяда, който стюардесата му бе сервирала преди половин час.

Натан не знаеше вече какво точно да си мисли за Гарет. Едно обаче бе сигурно: всички дивотии бяха започнали, откакто той бе нахлул в живота му. От друга страна, нямаше как да не изпитва към него странна смесица от възхищение и съчувствие. Защото ако това, което Гудрич говореше, бе вярно (а Натан вече бе уверен, че Гарет наистина е Вестител), то собственото му съществуване едва ли бе особено безгрижно: как ли човек успява да води нормален живот с подобна дарба? Да виждаш непрекъснато мъртъвци в отпуска да се разхождат около теб, би трябвало да бъде един доста тежък товар.

Разбира се, би предпочел изобщо да не го бе срещал — или поне при други обстоятелства — но ценеше високо този човек: той бе чувствителен и внушаващ спокойствие. Един ранен мъж, който бе обичал страстно своята жена и който сега се бе посветил духом и тялом на пациентите си.

Никак не бе лесно да го убеди в необходимостта да потегли с него към Калифорния. Хирургът имаше важна операция, насрочена за същия ден, без да се брои това, че не можеше да отсъства от отделението за палиативно лечение, без да е дал определени разпореждания.

След като бе използвал всички познати на земята заплахи, Натан се бе видял принуден да изостави този начин на въздействие. Тогава бе разкрил пред Гудрич самата истина: той бе човек, който сигурно за последен път щеше да види дъщеря си; мъж, все още безкрайно влюбен в жена си, който искаше да опита последната възможност да се приближи до нея; човек, обсебен от съзнанието за вървящата по петите му смърт, който го молеше за помощ.

Трогнат от този отчаян зов, Гарет се бе съгласил да отложи датите на предстоящите му операции, за да придружи Натан до Сан Диего. Още повече че се чувстваше донякъде отговорен за страхотните обрати, които бяха настъпили в живота на адвоката.

— Няма ли да изядете вашия сандвич с хайвер от сьомга? — попита го Гудрич, когато стюардесата се опита да прибере подносите с обеда.

— Имам си други грижи в главата — отговори му Натан. — Вземете го, ако искате.

Гарет не чакаше да го канят втори път. Той ловко грабна сандвича половин секунда, преди стюардесата да се добере до подноса.

— Защо сте толкова неспокоен? — попита лекарят с пълна уста.

Адвокатът въздъхна:

— Така става винаги, когато ми известят, че след малко ще умирам. Много лош навик.

— В такъв случай би трябвало да опитате това австралийско винце, което ни поднесоха току-що. Ще ви бъде истински балсам за сърцето.

— Намирам, че пиете малко повече, отколкото е редно, Гарет, ако ми позволите да отбележа.

Гудрич обаче имаше друго тълкование:

— Аз чисто и просто се грижа за себе си: нали знаете, че виното оказва благотворно влияние върху сърдечносъдовата система.

— Всичко това са само сладки приказки — каза адвокатът, като обори довода с махване на ръка. — Още един начин да се оневините.

— В никакъв случай! — възропта Гудрич. — Това е научно доказано: полифенолите, които се съдържат в ципата на гроздето, възпрепятстват произвеждането на лендотеин, който е основният фактор за стесняването на кръвоносните съдове…

Натан го прекъсна, повдигайки рамене:

— Добре, добре, щом смятате, че ще ме впечатлите с вашата медицинска лексика…

— Не можете да се противопоставяте на науката — заяви Гудрич с тържествуващ тон.