Гийом Мюссо - И след това…

Калифорниецът се заля от смях.

— Признай, че си го бива вица, нали, приятелю?

— Не съм ти приятел — възпротиви се Натан, твърдо решен да го постави на място.

— Все да се засегне този наш Дел Амико, не е ли така? Точно това разправях снощи на Лори, когато…

— Моята жена се нарича Малори.

Натан едва бе произнесъл това изречение, когато забеляза, че се бе хванал на въдицата.

— Тя вече не е твоята жена, мойто момче — веднага му възрази Тайлър.

И се изкикоти едва чуто, но това не остана незабелязано от адвоката. Сетне се приближи до него и му прошепна в ухото, сякаш за да забие още по-дълбоко пирона:

— Тя вече не е твоя, а почти моя жена.

В този миг Натан разбра, че за да не падне в калта, не му остава нищо друго, освен да забие юмрука си в муцуната на Тайлър. През целия си живот никога не се бе оставял да му стъпват на шията, особено пък подобни типове. Усещаше как го завладява желанието да прескочи и тази задръжка, независимо че бе съвсем неразумно и крайно некоректно от гледна точка на доброто поведение, а на всичко отгоре щеше да го отдалечи още повече от жена му. И странно, в този миг той си даде сметка, че съвсем малко бе достатъчно великият адвокат от „Парк авеню“ да отстъпи мястото си на сина на италианската камериерка, на лошото момче, което, за да се защити, никога не се колебаеше да раздава юмруци из улиците на Куинс в далечните години на детството. Колко бързо човек бива застиган от своето минало дори когато е използвал целия си живот, за да избяга от него!

Входната врата се отвори и вътре нахлу Бони, пращайки по дяволите цялата му накокошиненост.

— Buenos dias 13 13 Добър ден (исп.). — провикна се радостно тя, влизайки в хола.

Ла Хола се намираше на не повече от двадесет километра от мексиканската граница и Бони често се забавляваше да избърбори по няколко думи на испански, дочути на улицата или в училище.

Неговото момиченце бе влязло и внезапно като че ли цялата злоба и гняв, насъбрани срещу Тайлър, бяха отлетели. Дъщеря му бе тук и нищо друго нямаше никакво значение.

Бони се хвърли в прегръдките му. Той я вдигна към тавана и я завъртя силно.

Бе облечена в пъстри дрехи, които заедно с перуанската шапчица, чиято периферия й закриваше ушите, още повече подчертаваха хубавия й загар. Така натруфена, тя наистина изглеждаше забавно.

— Липсва ти само едно пончо и си готова да подгониш стадо лами през веригата на Андите — каза й той, оставяйки я на земята.

— А мога ли да получа нещо такова за Коледа? — побърза да попита тя.

— Пончо ли?

— Не, лама.

— Това бе само шега, миличка — произнесе гласът на Малори.

Натан се извърна. Малори слизаше по стъпалата на стълбището, влачейки след себе си пътния сак на Бони.

Тя бегло поздрави Натан. Той й представи Гарет като виден хирург, който се връща от конгрес в Сан Франциско и с когото има делови връзки. Малко изненадана, тя въпреки това учтиво го поздрави.

— Закъсняваме много — каза тя, хвърляйки красноречив поглед към часовника си.

Ето, това е! Като че ли някога си държала да отидеш навреме на ресторант!

Въпреки всичко Натан реши да не й противоречи. Това нямаше да доведе до нищо, а и последното нещо, което искаше, бе да се кара с нея пред Винс. Задоволи се да й отговори в същия стил:

— Ние също не сме подранили: полетът ни е след един час.

— През Лос Анджелис ли ще минете? — попита тя, докато пускаше алармата.

Натан отговори утвърдително.

Винс излезе пръв, подхвърляйки си ключовете от колата, и всички поеха след него.

Навън небето започваше да се заоблачава. Усещаше се, че бурята наближава. Малори затвори вратата зад себе си, след което даде дълга целувка на дъщеря си.

— Добър път и не забравяй да ми се обадиш, когато пристигнеш в Ню Йорк!

Тя вече се отдалечаваше, изкачвайки улицата към поршето на Винс с цвят металик, паркирано малко по-нагоре.

— ¡Hasta luego 14 14 До скоро! (исп.). ! — провикна се Бони, размахвайки перуанската си шапчица.

Малори се обърна и й махна с ръка. Нито веднъж не потърси погледа на Натан.

— Добър апетит! — й извика той на френски, влагайки в интонацията си цялата горчивина и цялата си тъга, които се бяха натрупали в душата му.

Тя не отговори нищо.

Натан хвана Бони за ръка и двамата поеха надолу по тротоара, следвайки Гарет, който бе настоял да вземе пътния й сак.

Поршето бе потеглило с рев и се движеше по посока към тях. Сякаш за да го провокира, Тайлър се възползва от теснината на улицата, за да притисне адвоката. Характерната глупост, която мъжете понякога проявяват, за да покажат своята сила…