Гийом Мюссо - И след това…

Чувстваше се глупав и жалък, обсебен от властта на смъртта, която постоянно тежеше върху раменете му.

Какво ли търся тук?

Малори сигурно нямаше да се върне по светло, или пък щеше да бъде придружена от Тайлър. Във всеки случай, знаеше, че дори да бъде сама, нямаше да му предложи нищо друго освен безразличие и равнодушие.

По дяволите! Нямаше сухо местенце по него. Трепереше и тракаше със зъби. Никога не бе изпитвал толкова силно усещане, че е пропилял напразно живота си.

В мига, в който дъждът удвои своята сила, бронята на поршето се закова пред малката къща.

Натан присви очи. От мястото, където се намираше, не можеше да различи бог знае какво, но имаше усещането, че нито Малори, нито Тайлър излизат от колата. Човек би казал, че си говорят нещо важно. А може би… се целуват?

Опита се да се приближи още малко, но завесата на дъжда предпазваше пространството в купето от любопитни погледи. След две или три минути Малори излезе от колата, поколеба се сякаш за миг, сетне се затича към дома.

Поршето се отдалечи с пълна скорост, заливайки с потоци вода всичко по пътя си.

След малко лампите в къщата се запалиха една след друга, очертавайки силуета на Малори зад пердетата от муселин.

Натан се чувстваше самотен, безпомощен, без никаква представа какво да направи. Той, който имаше самочувствието, че е човек на действието, бе в този момент напълно парализиран. Нима желанието да каже на тази жена, че все още я обича, имаше какъвто и да е смисъл?

Внезапно вратата се отвори и той я видя да излиза до средата на улицата, сякаш загърната в завесата на дъжда.

Какво я прихваща да излиза така без чадър? — запита се той.

В същия миг небето бе разкъсано от няколко светкавици, последвани от мощен гръм.

Тя се завъртя около себе си, взирайки се във всички посоки, след което извика:

— Натан?

От свещите се носеше мирис на канела.

Той бе съблякъл ризата си и се бършеше енергично с една кърпа.

Тъжното и дъждовно време подсилваше още повече уюта в апартамента на Малори. Цветя и багри развеселяваха всяко кътче на хола. Забеляза липсата на елха и на празнична украса, но това не го изненада: Коледа винаги бе предизвиквала усещане за тревога у жена му.

Преметна на закачалката сакото и панталона си и ги сложи да съхнат над радиатора. Сетне се загърна в дебело одеяло и се потопи в купчината многоцветни възглавнички, натрупани върху канапето. С това си действие наруши покоя на една котка с тигрова окраска, която се бе отдала на сладка дрямка. Недоволна, че са нахлули в топлото й леговище, тя нададе недоволно мяукане.

Не бе нито персийка, нито сиамка, а едра „улична превъзходна“, намерена от Малори край къщата и прибрана, за да си правят компания със зайчето на Бони.

— Ела, коте, не се бой.

Адвокатът я хвана пъргаво и я сложи да легне до себе си. След няколко ласки зад ушите и под муцуната котката прие да сподели територията си и извести за своето задоволство с продължително и силно мъркане.

Натан се настани още по-удобно, унасяйки се от равномерните звуци на котката, а после се почувства толкова уморен, че на свой ред затвори очи.

Отвън бурята се усилваше още повече и каскади от светкавици пронизваха небето, придружени от заплашителен тътен.

Малори приготвяше кафе в кухнята.

Бе пуснала радиото, от което тихичко се разнасяше стара песен на Ван Морисън, която тя много обичаше.

Вратата към хола бе отворена. Малори се наведе встрани, за да погледне крадешком към Натан. Забеляза, че бе затворил очи и както някога, когато го гледаше как спи, огромна вълна от нежност я заля цялата.

Как преди малко бе почувствала присъствието му, без дори и да подозира, че не се е качил в самолета? Сигурно никога няма да си обясни това. Така си беше. Изведнъж някаква тайнствена сила я бе тласнала да излезе навън под дъжда, за да го търси. Бе завладяна от абсолютната увереност, че той би трябвало да е тук някъде, от другата страна на улицата, и я чака. Не за пръв път нещо такова се случваше между тях. Подобно на своя съпруг, и тя не изпитваше дълбоко религиозно чувство. Въпреки това помежду им съществуваше някаква духовна връзка — и тайнствена, и успокояваща, за която никога никому не бе споменавала от страх, че ще изглежда смешна. Тази връзка започваше от ранното им детство.

Погледна го отново. Защо ли се бе върнал? Още на обяд бе заинтригувана от хирурга, който бе дошъл с него, и през съзнанието й бе пробягало съмнението, че нещо не е наред. Дали Натан не бе болен? Напоследък в разговорите им по телефона на няколко пъти бе усетила тревога в гласа му, а току-що, под проливния дъжд, бе прочела страх в погледа му.